Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, нито върху живота на обществото като цяло.

Но тя може да влияе върху отделния човек.

И в това е нейната сила.

Последните 3 реда от анотацията на „Майките“ от Теодора Димова категорично обобщават какво читателят ще прочете през белите полета, които попарват от първа страница. Сюжетът проследява главно майките и техните деца, изпаднали в човешка драма. Но не е толкова лесно за възприемане, когато прочетеното е зародено от реални събития. Самата авторка споделя, че започнала да пише книгата след убийството на момиче, погубено от съученичката си. И последвалите ги други убийства от ученици в различни градове.

Нататък „Влиянието на отделния човек“

Хемингуей, Хемингуей и Хемингуей. Миналото на автора е изумително, същинска фиеста, която вдъхновява написването на „Фиеста“. При него не бива да се употребява думата „лесно“ под никаква форма, а само къртовски труд. Имал е строга дисциплина на писане. Ставал е рано сутринта, пишел до 12:00 ч , винаги в трезво състояние, при това – прав. Имал е дневна квота от думи на ден между 500 и 1400. Използвал е кратки точни думи, без да украсява излишно. Винаги в свободното си време е четял книги. Вярвал е, че когато човек има строга рутина, може да стане истински добър в нещо. Но дисциплината му си имала цена  ̶  след времето за писане, е посещавал всички барове в околността. Известна е любовта му към котки с шест пръста на всички лапички. И до ден днешен в къщата музей на автора живеят няколко поколения от тях. Поради проблемите в личен план, започва да пие прекомерно, стига се до цироза на черния дроб. И заради електрошоковата терапия, сам посяга на живота си.

Нататък „Самотата в морето“

Всеки автор, когато напише лоша книга, иска името му да не се свързва с него. Младият  Ремарк отива крачка напред – след „Мансардата на бляновете“, от чувство за провал, изкупува всичкия тираж и сменя името си от Remark на Remarque. Желае да не се свързва името му с дебютната си книга. Не осъзнава какъв шедьовър измайсторява на шестнадесет години. Умел роман, където аторивите умения загатват за надграждане в следващите книги. Макар че написаното от него е на ниво, младият творец погрешно прави извода за неуспех. Не всеки автор би могъл да блесне от първия опит за роман. Литературният свят запомня дебютния роман на младия естет Ерих Мария Ремарк, защото никога повече не се завръща към своя изворен стил на писане.

Нататък „Смъртта на романиста“

Литературният си живот Ерих Мария Ремарк започва в младежка възраст. След издаването на първата му книга – „Мансардата на бляновете“ – той е изкупил всичкия тираж от чувство за провал. Неговите книги за войната са белязани от личния му опит през Първата световна война. Видяното описва в две книги – „На Западния фронт нищо ново“ и продължението „Обратният път“.

Нататък „Откъснат крак – и бройката е запълнена…“