
Свободата – прясна, топла и сладка…
Свободата – онова, с което всеки разполага както и когато пожелае. Свободата – видяна през погледа на Радой Ралин като тривиален образ, подобен на хляба. А както знаем, никой не е по-голям от хляба.
Свободата – онова, с което всеки разполага както и когато пожелае. Свободата – видяна през погледа на Радой Ралин като тривиален образ, подобен на хляба. А както знаем, никой не е по-голям от хляба.
Славяна Сечкова и Пол Елюар пишат по сивите стени на скуката, по нивите на хоризонта, по пяната на облаците.
Нататък „Написвам твойто име…“Така се получава в наши дни, че вече не съм сигурен, кога наистина имаме свободата да правим това, което на нас ни се иска и да говорим за това, което лично нас ни вълнува. Сякаш всеки се притеснява да изказва искерно мнението си, наблюдавайки, огромният черен облак надвиснал над нашите глави, наречен „цензура“.
Излязоха официалните резултати от петите поредни избори. Гражданите, които отидоха до урните, за да гласуват имаха право да изберат измежду 22 парти и квадратчето „Не подкрепям никого“. И така на втори април отчетохме нов рекорд – за избори с най-висок протестен вот. И какво се случи? Точно това квадратче беше зачеркнато от 108 970 души. Това прави малко над 4% и ако беше партия щеше да ѝ се отреди шесто място в парламент с група от около 11 депутати. Но нека погледнем реално, че при избирателна активност от 40.63%, означава, че останалите близо 60% също не подкрепят никого.
Пети избори за две години. Пет пъти едно и също. Една и съща театрална постановка, със същите главни актьори, но с все по-малко публика.
Над 109 000 българи са гласували с опцията „Не подкрепям никого“ на изборите на 2 април. Това поставя нов рекорд от въвеждането ѝ през 2017 г. Особеното при този вот е, че той участва в изчисляването на избирателната активност, но не взима отношение към разпределението на мандатите в парламента.
Колелото на късмета се завъртя отново. 40% от българите, имащи право на глас, се отправиха към постановката „Новият 49-ти парламент“ – действие първо. Жаждата за продължаване на промяната този път се повиши процентно. След всички безкрайни и нетрайни политически преговори, договорки за коалиции, червени, зелени и пембени линии, недомлъвки и пазарлъци, денят на избора дойде. Велик ден – 2 април.
От 2021 г. насам една от най-обсъжданите в българското медийно пространство теми е свързана с политическата нестабилност в България и с възможните отрицателни последствия от нея. На въпросите дали ще бъде създадено (най-после) редовно правителство и има ли „рицар в блестящи доспехи“ в лицето на някоя от партиите, който да ни избави от кризата, все още няма отговор.
Нататък „Партията „Не подкрепям никого““