
Деца, простете!
10, 11, 12… У-У-У-Р-А-А-А-а-а-а! Празник е. Празно е. Ще пиша за ехото, с което тази празнота отеква.
Нататък „Деца, простете!“10, 11, 12… У-У-У-Р-А-А-А-а-а-а! Празник е. Празно е. Ще пиша за ехото, с което тази празнота отеква.
Нататък „Деца, простете!“Славяна Сечкова и Пол Елюар пишат по сивите стени на скуката, по нивите на хоризонта, по пяната на облаците.
Нататък „Написвам твойто име…“Юлия Огнянова. Явление в българския театър, за което нито театроведи, нито ученици, нито близки могат да дадат дефиниция. Мащаба на личността ѝ е недостижима за думите, както казва и племенницата ѝ Мария Гинева, с която имахме удоволствието да разговаряме.
Нататък „Юлия Огнянова: Запомнете това име!“Ако твърдиш, че не подкрепяш никого, почти сигурно е, че си минал през „Няма да ставаш от масата, докато не си изядеш обяда.“