Желаете ли да тествате познанията си за характера на вашите приятели? Да видите как може да ги убеждавате, подкупвате и мамите? Тогава играта „Шерифът на Нотингам“ е за вас. Това е игра на социална дедукция и употреба на социалната икономика в групата, за постигане на победа. Играчите са едновременно в колаборативни и вражески отношения. Шансът за победа е по-висок, когато всички си помагат, но тъй като има само един победител, във всеки ход може да бъдеш предаден.
Играчите поемат ролята на търговци, като един играч всеки ход поема ролята на шерифа. Целта на търговеца е да прокара стоката си до пазара, без да бъде хванат в продажбата на нелегална стока, или ако стоката му е почтенна, да измами шерифа и да го накара да му плати компенсация. Шерифът, от своя страна цели да ограничи печалбите на играчите и да вземе възможно най-големи подкупи. Играчът с най-много финансови средства на края на играта печели.
Играта има две издания, като аз ще покрия правилата на второто, което е от 2020 г. Промените в играта са основно артистични и включване на опционални правила, които балансират игрите, в които има много играчи. А за колко играчи е? Играта работи с 3 до 6 играча, въпреки че от личен опит смятам, че преминава най-добре когато те са 4 или 5. Времетраенето се определя от желанията и броя на играчите, но обикновено отнема поне час. Препоръчителната възраст е за над 14 годишни, въпреки че може да се възприеме без затруднения и от по-малки юноши и деца. Правилата са прости, като основното предизвикателство на играта е да надхитриш другите играчи.
Същността на играта и материалите, с който се играе, са тесте карти и множество монетки. Картите представляват различни стоки, като близо ⅔ са легални, а останалата ⅓ е контрабанда. В началото всички теглят 6 карти и в следващи ходове могат да премахват до 5 карти от ръката си и да теглят докато имат отново 6. От тези карти те тогава подбират кои ще занесат на пазара, за да продадат и ги слагат в цветен плик, който предават на шерифа. С предаването на стоката, те трябва да декларират каква е тя, като правилата са, че тя всичката трябва да бъде от един вид и да няма контрабанда.

Търговците не са длъжни да спазват правилата и стига шерифа да не отвори плика им, няма да има негативни последствия от измамата им. Но ако шерифът ги хване в крачка, те му дължат пари за всяка стока, която не е от типа който са декларирали и тази стока бива захвърлена. За баланс, ако шерифът отвори плик със напълно изрядна стока, той дължи на търговеца компенсаторна сума. Допълнителен елемент е подкупът. Когато шерифът разпитва играчите и заплашва да им провери стоката, те могат да му предложат подкуп за да не го прави. От това произлиза предизвикателството на играта – шерифът трябва да пресметне и приеме рисковете, като целта му е да спечели възможно най-много пари по време на хода си и да ограничи другите играчи.
След като шерифът реши какво да прави със стоката на търговците, те я поставят пред себе си, като контрабандата се обръща и се вижда явният червен цвят на картата. Ходът свършва, нов играч става шериф, като стоката която различните играчи имат пред тях е явен знак за намеренията им. Играта продължава докато всеки е бил шериф няколко пъти. Накрая има бонуси за играчите, които са се специализирали в продажбата на определени видове стока. Във играта със 6-тима играчи, опционалните правила увеличават печалбата от контрабанда, но се включва и ролята на заместник решифа, който специално следи за контрабанда.
Трябва да се отбележи, че абсолютната честност със ресурсите води до загуба. Въпреки че играчите имат определено ниво на контрол над картите, които имат, той рядко е достатъчен за да осигури продажбата на множество стока. Приходите от контрабанда и от бонусите накрая на играта са значителни. Даже шерифите да смятат, че носиш контрабанда няколко пъти, след време другите играчи ще се научат, че си честен и няма да ти ровят из торбата, за да не ти плащат след това. За да успееш трябва да практикуваш умерен баланс от измамност и честност, като понякога повече измамност е даже-по печеливша.
Интересно е да се анализират стратегиите, които са възможни за групата. Ако всеки колаборира с другите и като шериф позволява всичко да мине, се натрупват най-много финанси. Но ако за един ход един шериф промени динамиката и реши да прецака другите, той получава достатъчно, че да има значителна преднина. Същевременно, поради разнородието на картите в тестето, ако всеки цели да прецака другите, печалбите на всички ще са нищожни и победата ще зависи само от късмета на играчите. Следователно, трябва да се намери баланс между двете крайности, като той зависи много от играчите.
„Шерифът на Нотингам“ е забавна и лесна, която я прави много удобна като начална игра за хора, заинтересовани в настолнитие игри. Може да бъде играна повторно, без да се изтърква бързо, тъй като развитието на играта зависи от стратегиите на играчите. Естествено, като всяка настолна игра, идва в момент в който тя става скучна за играчите, но леснотата ѝ позволява употребата и в множество групи.