Фестивалът на светлините LUNAR оцвети българската столица за втора поредна година

За втора поредна година светлинният фестивал LUNAR се завърна в София, за да зарадва столичани и да даде нов облик на града. Някои от локациите на проекциите бяха на същите места – като Народния театър и градската градина, Националният дворец на културата (НДК) и площад „България“, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и хотел „Hyatt Regency Sofia“ до паметника „Васил Левски“. Поради огромния интерес от миналата година, организаторите решиха да разраснат фестивала на още няколко ключови места в центъра на София, както и на „Sofia Ring Mall“. Красивите светлини по сградите и светлинни инсталации бяха включени между 21 и 00 ч четири поредни вечери от 11 до 14 май. По времето на фестивала специален автобус превозваше пътници от „Sofia Ring Mall“ до центъра, тъй като се намира на по-неудобно за повечето хора място. Движението на МПС-та също беше забранено на някои места: по бул. „Цар Освободител“ (от ул. „Г.С.Раковски“ до пл. „Независимост“ с пропускане не движението по бул. „Княз Ал.Дондуков“) и по ул. „Оборище“ от бул. „Васил Левски“ до пл.“Александър Невски“.

Двете места, които предложиха най-много на публиката си бяха НДК и Народният театър (включвайки в това число и Градската градина). НДК беше осветен със статична проекция на сменящи се картини на победителите от конкурса на LUNAR по темите „eMotions“, „eXplore“ и „eFuture“, докато на площад „България“ пред него влюбени (и не само) бяха озарени от светлинни сърца.

Край долния край на фонтаните се намираха двете светлинни инсталации: „Re: Modules“ и „Introspection“. „Introspection“ представляваше голяма глава, срязана на две. Отвън двете половини светеха в различни цветове, а отвътре двата цвята се смесваха в голямо кълбо. Инсталацията целеше да накара зрителите си да поспрат и също да погледнат в себе си. Създадена от шведския артист Филип Якобсон и бе представена от „Kronospan Design Center Sofia“.

„Re: Modules“ пък приличаше на светещи в златно гирлянди между клоните на дърветата със сякаш плетени топки, които бяха толкова семпли и естествени, че някой би си помислил, че винаги са били там. Идеята зад нея е да се подтикнат хората към опазване на околната среда, макар и самата инсталация да не издаваше подобно послание. Беше представена и подкрепена от bTV.

Встрани от НДК, там където се пресичат бул. „Васил Левски“ и ул. „Георги С. Раковски“ един подлез въвлече своите посетители във „вихъра на града“. Стените бяха изрисувани с различни на цвят флуоресцентни маркери, които създаваха хем уютна, хем клубна атмосфера, заедно със създаденото за случая барче, където най-скъпият коктейл струваше 5 лева. А атмосферната тропическа музика накара всички да забравят, че над земята май месец правеше априлски номера със студеното време.

Тръгвайки надолу по знаменитата „Витошка“ (не, по нея нямаше нищо) и отклонявайки се по ул. „Солунска“, зрителите стигнаха следващата точка от картата на светлините – пл. „Славейков“. Първото нещо, което правеше впечатление, бе огрятата в топла светлина статуя на баща и син Славейкови, а пред тях – вместо сенки – букви се разстилаха като килим, докато от уредба звучаха техни стихове. Сградата точно зад тях бе огряна в картини на тема „Радостта от пътуването“, създадени от испански, български и румънски артисти. Тази проекция беше представена от веригата бензиностанции OMV.

На не повече от 5 минути пеш се намираше следващата голяма локация от фестивала, а именно – Народният театър и Градската градина. Самият театър отново бе посветен на малките деца, но този път не с мотиви и герои от филмите на „Дисни“, а с някои от красивите илюстрации на Любен Зидаров – в чест на неговата 100 годишнина, която, за жалост, не успя да доживее. Сред подскачащите води на фонтана пред театъра се беше приютила познатата луна от миналогодишния фестивал и негов символ. Някои от стволовете на дърветата бяха окичени с бели пръстени, които очертаваха различни силуети.

Обаче в горния край на парка, привидно далеч от голямата тълпа, се спотайваха художници, но не какви да е, а такива, които рисуваха със светлина. Процесът на създаването на картина не отнемаше повече от 1-2 минути, а резултатите бяха, меко казано, интересни. Зад всяка снимка/картина стои много труд и прецизност. Първо, моделът заставаше пред обектива на една камера в определена поза (в зависимост от фигурата, която искаше да се нарисува) и трябваше да стои неподвижно 1-2 минути. През това време художникът рисуваше фигурата с помощта на фенерче с посочен предварително цвят на светлината. След това хващаше LED светлини във формата на пръчки, с които да изрисува фона около фигурата и модела. Накрая втора камера снимаше със светкавица и снимката бе завършена.

От другата страна на бул, „Цар Освободител“, Държавна агенция „Архиви“ за пръв път позволи да бъде изрисувана с графити. Добре де, светлинни графити, представени отново от OMV, които пресъздадоха представата за движение на артистите.

Със сигурност клишето „изненади зад всеки ъгъл“ подхожда на случая, но изненадите не бяха само зад ъглите, а и под тях. Именно под стъкления похлупак на Столичното ларго няколко телевизора привличаха зрителите като нощни пеперуди с проблясващите си кабели и екрани с прекъсваща картина. За авторите това бе начин да използват по нов и красив начин тези стари телевизори, преплитайки минало, настояще и бъдеще. Но пък дали бе случайно разположението им с гледка на Народното събрание точно над тях? Това може да накара най-вече журналистите да се замислят.

Тази година холограмните цветя в стил стиймпънк се преместиха в градинка „Кристал“, където подканваха хората да поседнат, да ги погледат и да оставят съзнанието си да лети.

Хотел Hyatt Regency Sofia се превърна в сцена за мълчалив разговор между няколко артиста, а зрителите можеха да изберат дали единствено да го наблюдават или да се замислят над вечния въпрос: „Какво е искал да каже авторът?“. Чистачите на улицата бяха допълнителна атракция.

Sofia Ring Mall разполагаше с две статични проекции и една светлинна инсталация, но това не го направи по-малко красива локация по време на фестивала, пресъздаваща Космоса.

Посетителите на фестивала LUNAR бяха главно млади хора между 14 и 30 години, както и семейства с деца. Старшите столичани също не липсваха, но те се ограничаваха до една или две локации заради своята трудна подвижност. Просяците и пияниците (поне очевидните) също липсваха, явно смутени от течащото изкуство и въодушевление около тях. Арт хора от целия град се събраха, за да оцветят нощта със своите цветове, след което самите те да се оцветят с тези на фестивала.

Преди и по време на пандемията София бе потънала в сивота, която се разсейваше с някоя друга шарена личност или малко събитие, а скритите бижута… си останаха скрити. Фестивалът на светлините LUNAR даде началото на една нова вълна от арт базари, панаири и фестивали, които накараха столицата отново да оживее и да запее отвъд сивото ежедневие. За втора поредна година нощна София се превърна в книга с приказки от светлина, чийто следващ том столичани и посетители на града очакват с нетърпение следващата пролет.