Над 109 000 българи са гласували с опцията „Не подкрепям никого“ на изборите на 2 април. Това поставя нов рекорд от въвеждането ѝ през 2017 г.  Особеното при този вот е, че той участва в изчисляването на избирателната активност, но не взима отношение към разпределението на мандатите в парламента.

Резултатите от изборите показват гласовете на хора, подкрепили дадена партия, и тяхното процентно разпределение. Общият им брой е само част от изчисленията на избирателната активност, към които се добавя и броят на гласувалите с „Не подкрепям никого“.

На 2 април повече българи са упражнили правото си на вот в сравнение с предните избори. Създава се впечатление, че повече мнения се взимат предвид при образуване на 4-процентната бариера. Практиката разкрива друго. 

Българите, гласували с „Не подкрепям никого“, са повече от гласувалите за „Има такъв народ“. От една страна, партията е последната, която минава 4-процентната бариера. В същото време данните показват, че има друг вот, за който има повече гласове – „Не подкрепям никого“. Той обаче не влияе на разпределението на мандатите, дори и да представлява повече хора в сравнение с други вотове.

Излиза, че единствената полза от вота „Не подкрепям никого“ е да увеличи избирателната активност, като гласоподавателят получава възможност да не изрази преференциите си. Парадоксът идва от това, че изборите са средство за изразяване на преференция. Наличието на опция, която остава несъществена за резултатите, е ненужна, особено когато изборите не са задължителни.

Стигаме до въпроса – след като вота „Не подкрепям никого“ няма значение за изборния резултат и няма наложителна причина за присъствието му, защо опцията е в бюлетините?