Предсрочните парламентарни избори на 2 април 2023 г. минаха. Тихо и спокойно, за радост без бомби. Поне до днес те не дадоха решение на плеядата проблеми, прегърнали родния космос, който си е хаос, ама ние си го усещаме като космос. Действителността, която ни се предостави, много прилича разказ на Маркес – буден ли си, спиш ли ти не знаеш, остава ти само много да се маеш. Изненади нямаше – онези, дето печелеха преди, спечелиха и сега, пък другите, които спечелиха веднъж, днес са втори. Резултати, проценти, статистики, книжа, хартия, МНОГО хартия, сбъркани протоколи, предаване на живо от изборната секция ала тийнейджър в TikTok – това ни даде този вот. Даде ни обаче и друго – поредното доказателство, че обществото е разединено.

„Не подкрепям никого“, казаха над 100 хиляди гласоподаватели, достатъчни сами по себе си да изберат своя формация в Народното събрание. Представете си – 100 хиляди души вървят по улицата и крещят „Не подкрепям никогоооо“. Асфалтът, невинният ни той, ще се тресе и ще се пука от тътена на неподкрепата, стъклата по прозорците хармонично ще тракат в протестен напев, а волните клонки на растенията в саксиите ще се разклащат гневно, неподкрепящо.

Няма как да си представите този протест, тъй като неговите членове не подкрепят никого. Не подкрепят съседите си, не подкрепят колегите си, не подкрепят даже своите себеподобни – неподкрепящите. И ако тези 100 хил. души ви се струват малко, спомнете, че избирателната активност от последните избори е малко над 40 %, останалите 60 също не подкрепят никого макар и с електорално мълчание.

Та така, по моите завидни математически умения, 65 % от хората, като пренебрегнем неуредиците с точния брой на населението, не подкрепят никого – не гласуват, не се борят за България, не говорят, не действат, така те казват сами на себе си „Не те подкрепям“. Не подкрепям България да предлага по-добро образование, по-качествено здравеопазване, по-добра инфраструктура, по-добро положение в международните отношения, знам ли, не подкрепям цената на картофите да е по-ниска. Като не го правим сами за себе си, няма кой да го стори…

И не ме нападайте, моля, че нямало кого да подкрепите. Щом всички са маскари, а вие знаете по-добре – подкрепете се и застанете на мястото на онези – неподкрепените народни избраници, така че обществото да започне да подкрепя някого, било то и себе си.  

Подкрепяйте, пък, видите ли, това мързеливото нещо – парламентарна демокрация – проработило, взело та вдигнало пенсиите и минималната заплата, оправило пътя от вас до училището на детето ви, донесло на страната по-евтини суровини, накарало ви да се усмихнете или даже да кажете, да не дава Господ, „Подкрепям те!“.