Ако твърдиш, че не подкрепяш никого, почти сигурно е, че си минал през „Няма да ставаш от масата, докато не си изядеш обяда.“

Попадаме в лабиринта на граматичните особености, каквото е двойното отрицание, неусетно, но толкова сигурно, че сами го усложняваме и утвърждаваме, докато не само езиците, но и мислите ни се завържат на възел. „Няма да ставаш от масата, докато не си изядеш обяда!“ всъщност означава, че ако все още не си си изял обяда, можеш да станеш от масата. По същия начин „Не подкрепям никого“ означава, че подкрепям някого.

Всъщност става въпрос за игра между нивата на съзнание. При неподкрепящия никого действа механизъм за защита, при който човек отхвърля мисли, чувства, желания, потребности или реалности, които на съзнателно ниво той не може да приеме. Затова и формулира мисълта си негативно. Независмо от това обаче, въпросите пред него остават същите като при онзи, който съзнателно подкрепя някого – „Кого?“, „Защо?“, „Как?“ и „Докога?“.

От въпроси е изтъкана и нишката, която извежда от лабиринта, не от отговори. Отговорът на всички е самият лабиринт.