Литературният си живот Ерих Мария Ремарк започва в младежка възраст. След издаването на първата му книга – „Мансардата на бляновете“ – той е изкупил всичкия тираж от чувство за провал. Неговите книги за войната са белязани от личния му опит през Първата световна война. Видяното описва в две книги – „На Западния фронт нищо ново“ и продължението „Обратният път“.

Ремарк посвещава „Искрица живот“ на сестра си. Романът му е антивоенен и осъдителен към зверствата, случили се в лагерите на смъртта.  Действието не се развива край газовата камера, но посланието е силно и ясно.

На мястото на Циклон Б идват изтощителния труд, глад, побоища и друг символ на смъртта, са димящите комини в лагера. Мъртвите изгарят в пещите – пепелта на труповете е лесна за почистване. И не само мъртвите хвърлят там. Първоначално се споменава какво означава пушекът от дулата в небето. Похват, който спестява повторението. Когато авторът опише черния пушек, читателят знае защо комините димят.

Името на главния герой е Скелет 509

а цялата му дружина оцеляващи имат собствени имена. Ремарк осъжда цялата идея на германците, а именно, като името на пожертвалия се остава неизвестно. Първият въздушен удар, е в самото начало на романа. Никой от страдащите не може да определи кой го е направил, но важното е, че мисълта за спасение плъзва в умовете на всички оцеляващи.

В Малкия лагер настаняват тежко болните, очакващи своя ангел на смъртта да ги прибере. Промяната настъпва, когато главният герой среща Лебински, който свързва бараката с останалите сгради, като създава приятелства между отцепения лагер и останалите.

Сюжетът разкарва групичката от Малкия лагер из външни обекти за труд. Може такива моменти да се сторят на читателя тягостни, но те се възползват от случая, за да вкарат през входа материали, които им биха послужили за бягството. 

Последните месеци са най-тежки – дажбите биват намалени нарочно. Но те намират начин да оцелеят. Лебинтал е човекът, който разменя всичко за храна, и намира всяка вещ срещу заплащане. Освен надеждата и храната, някои стоят на крака заради другия. Между женския и мъжкия лагер има опъната телена мрежа. Но влюбените Рут и Бухер лесно се срещат на границата. За двамата, вярата и кратките мигове на щастие между тях са опорни. Заедно мечтаят да заживеят в отдалечената къща на хълма. Ремарк представя любовната нотка автентично и не натрапчиво.

Думата скелет е използвана буквално.

Сега в ъгъла на ветераните лежаха сто тридесет и четири скелета.

Ветераните са оцелелите дълго време в мизерната обстановка. Малката изгода да ги наричат така е, че казаното от тях е закон.

Сюжетът не се развива само зад стените на лагера, а прескача между персонажите. Комендантът на лагера Нойбауер бива демитологизиран от жена му. Вкъщи той е съпруг с обикновени грижи, но когато застане пред подчинените си, никой не смее да противоречи на заповедите му. Само ако знаеха от SS, че е мъж под чехъл, с други очи щяха да го гледат. След края на войната истински вярва, че когато дойдат да го арестуват американците, ще се държат с него както подобава на генерал, но представите  му са измити.

Написаното е потискащо и тягостно, но на места сюжетът разсмива читателя,  но за миг, преди да продължи в мрачния си тон.

Нищо не е така вдъхновяващо, като да се завърнеш жив от неизпълнена заповед. Самите SS не могат да повярват, защо са оставили сред живите Скелет 509 и Бухер. Психологията на всички надзиратели се разтяга до тънък конец, след зачестилите бомбардировки от съюзниците. Ако ги убият, бунтът е неизбежен, дори и да няма неподчинение, в последните месеци, всеки SS иска да се държи подобаващо със затворниците. 

„Искрица живот“ изгражда многопластов свят около героите. В историята не липсват драма, жестокост и милосърдие. Пределно ясно е, че имената на хората не значат нищо, но Ремарк надгражда мотива с сцена, в която всеки обитател от лагерите се бори за откъснатите части на приятелите си, след въздушна бомбардировка. Ако броят на живущите излезе по-малък от преди, всеки бива наказан жестоко. С присъствието на откъснат крак бройката е запълнена.

Романът е публикуван през 1952 г. и го няма класическия образ на д-р Менгеле и газовите камери. Лесно авторът би могъл да добави и тях, но сюжетът обхваща страничен концлагер – няма значение колко е голямо мястото, а всяко място

където има войници на SS, e обречено да смърди на смърт

Фикс идея на романа. 

Физическата и емоционална травма на героите е неизбежна, но поемайки по своя път, всеки ще се опита да забрави преживяното. Преди бленуваната свобода не могат да си представят как биха продължили да живеят, без да ги фрустрира миналото им. След първата глътка  въздух извън огражденията подобни мисли не ги спохождат.

Ремарк осъжда зверствата на Третия райх, като краят на романа е щастлив, въпреки смъртта на главния герой. Съдбата на Скелет 509 е саможертвата. В представите на автора никой от войниците в Райха не би дал живота си за друг – една малка част от субверсиите в сюжета. Дори и след неговата гибел историята не свърша. Общата цел  е постигната – да са извън лагера на смъртта – и животът продължава, без значение какво си преживял.