Изпращаме 2022 година като останалите – с многото войни, които водим и не потушаваме. А именно една от тях, дълбоко позната на българина, е тази по пътищата.

В дневния ред на новините, в половината случаи, първата вест ще отразява тежка катастрофа, която е отнела живота на един или повече човека. От 2010 досега, според данните на МВР, на пътя годишно загиват средно 495 души, а 8 394 са ранени. Със съседите ни румънци сме на първо място по смъртност от ПТП в Европа, за поредна година.

Едно време България е преживяла своите национални катастрофи след война. Днес държавата е в поредна такава, буквално физическа. Войната на пътищата остава наболяла тема в българското общество, редом със здравната, политическата, социалната, образователната криза и много други. И когато корупцията създава  усещането у българина за безнаказаност, големите пичове вярват, че могат да си правят каквото си искат. Да караш с допустимата скорост е за балъците. Да се движиш в насрещното или с над 100 километра в час в града е за тарикатите.

Изпращаме 2022 година като останалите – със спомени за жертвите на пътя, които ще бъдат включени в статистиките и ще си останат там – в далечното недавно. Дрогираният Семерджиев, чийто преден капак уби две млади момичета на булевард „Черни връх“; пияния шофьор, който блъсна и уби с колата си полицай край Стралджа; загубата на 22-годишно момиче на кръгово в Шумен, след като 18-годишен младеж се вряза в нея; смъртта на френски гражданин, който дойде в България за да изненада сина си за рождения му ден, а след това беше убит от поредния шофьор, употребил алкохол и наркотици; 14-годишно дете от Бузовград, което беше блъснато от мъж в нетрезво състояние и почина след 3 дни в кома… Няма да стигне мястото, за да изредя всичките хора, които изгубихме  на пътя тази година. Въпросите остават: докога ще търсим решение в бутилката или в спринцовката, докога ще смятаме, че правилата са за загубеняците, докога ще се избиваме един друг…

Снимка горе вляво: Фейсбук; снимка горе вдясно: Свободна Европа ; снимка по средата вдясно: 24 часа; снимка долу: БГНЕС

Изпращаме 2022 година като останалите – със същите уроци, които ни оставиха предишните години: уроците за доброто, което трябва всеки да разпространява. И ако доброто се смята за отживелица, тогава отживелица ли е отговорността, отживелица ли е предпазването на другия и на себе си? Ако отговорите са да, тогава ни грози поредната катастрофа, по-страшна от която и да е – катастрофата на мисленето.