Фоторазказ на Иван Попов за „Южната приказка“ на България.

Най-хубавото място във всемира..

Римската “Вила Армира“ е запазена от древни времена и е емблема на града.

Земя на войводи, като Капитан Петко Войвода, смели и решителни са гражданите, които подражават на своите предци.

Развива се животновъдство, поради добрите условия за изхранване и отглеждане на животни.

Производството на вино в Ивайловград е широко разпространено сред гражданите, а винарната в града прославя местното вино извън пределите на страната.

Освен в хубавото вино, Ивайловград се прославя и с добиването на гнайсов камък, който се изнася в цяла Европа.

Природата е уникална, а на територията ѝ се срещат близо 30 вида цъфтящи орхидеи.

Демографската криза се усеща осезаемо, като градът е красив, но почти безлюден.

Отварянето на границата с южната съседка Гърция, дава нови възможности за хората в града.

Ивайловград е най-накрая на тази българска земя, далечен, сам, като оная последна наша буква „Я“