Снимките са много важна част от човешкия живот. Един фотос успява да събере в себе си хиляди емоции и спомени, но една от най-съществените му функции е възможността да разказва истории без дори да са нужни думи. Аз избрах чрез задачата си за фотоколаж да разкажа една на пръв поглед съвсем обикновена история от студентския живот, която всъщност е носител на много вълнение и трепети не само за мен, но и предполагам за всички колеги, а именно дългоочакваното прибиране вкъщи за празниците. Нарекох следващите снимки „Пътят към дома“…

Добро утро! Главна героиня аз, разсънвайки се в лукса на студентското общежитие. 😉

Багажът е стегнат…Само, ние, студентите знаем колко „огромно удоволствие“ е да си натоварен с хиляди тежки чанти, но желанието е по-силно от трудностите. 😀

Натоварени и готови за път в любимото превозно средство…„Мамо, в автобуса съм!“                                                                       

Пътят е дълъъъг и изморителен…

…но времето е прекрасно, а сменящите се пейзажи са зашеметяващи.

И все пак няма нищо по-хубаво от живописността на любимия роден град!

Да те посрещне мама! Най-дългоочакваният, вълнуващ и незаменим момент, който те държи през целия път. Думите са излишни – феноменално е колко много любов може да се побере в една снимка…

Уютът и красотата на дома!