Над 1300 са участниците в 74-тия национален туристически поход „Козлодуй-Околчица“. След двугодишната блокада заради Ковид групи от цяла България започват своите стъпки по добре познатия маршрут, за да почетат паметта на Ботев и неговите четници.

В лагера на КТ „Скакля“ към ПЕГ „Йоан Екзарх“ град Враца по традиция се проведе, т.нар. кръщене, чрез което новите походници официално стават част от туристическото семейство. Събитието се проведе на 31-ви май в местността Речка, а гости бяха участници и преподаватели от различни лагери.

Кръщенето на зайците започна с реч от тазгодишния комендант на групата Лили Котова. Тя приветства гостите, след което се обърна към развълнуваните ученици с думите:

„През изминалите дни се научихте колко ценни са хората около вас… Станахте семейство, в което всеки е готов да подаде ръка на другия, да сподели това, което има. Валя ви дъжд, пече ви слънце, но въпреки това не склонихте глави, устремено движещи се към бивака. Научихте се, че по пътя към голямата цел малки неща няма“.

От страна на новите походници участие взеха Калоян, Жулиета, Радослав, Драго, Илина и Боян, които поздравиха гостите с кратки стихотворения. Последва изпълнение на „Хубава си моя горо“ от Ивет Иванова, което развълнува всички присъстващи и привлече вниманието на някои от минаващите походници.

Част от ветераните от клуба също бяха подготвили няколко думи, с които да поздравят новите членове на своето семейство и да разкажат какво е за тях вървенето по пътя на Ботевата чета, а именно „седем дни, изпълнени с мигове като този по време на изпълнението на Ивет – настръхнали, горди и обичащи природата и България“.

„Въпреки плюските и искрите, въпреки зачервените лица и рамене, въпреки липсата на удобствата, с които сте свикнали. Надяваме се, че сме оставили във вас незабравими спомени, за които да разказвате с носталгия и пламък в очите. И ще се радваме, ако се завърнете отново към семейството, от което днес станахте част.“

– част от думите на Мариос Питтас, ветеран към КТ „Скакля“.

Стартира и същинската част от събитието, а именно кръщенето. То започна с повтарянето на тържествена клетва:

Аз,
влизайки в редовете на туристическото братство,
тържествено се заклевам:
Да почитам Природата, моят дом,
да уважавам всичко що диша,
расте и се множи
и да живея в хармония с майката Природа.
Да нося в себе си духа на традициите,
да ги спазвам
и предавам на идните поколения.
Да следвам не само стъпките
на хората пред мен,
но и по нови пътища да бродя.
Да обичам хората
и да бъда пример за тях.
Да помагам винаги на изпадналите в беда,
да споделям всичко с моите братя по съда,
да бъдем едно цяло
в дъжд и слънце,
в студ и пек,
в добро и зло.
Ако наруша тая моя клетва
нека престана
да виждам красотата на природата,
нека престана
да чувам музиката на природата
и нека престана
да усещам добротата на природата.
Сега и завинаги!
Заклех се!!!

Всеки един от 13-те нови участника целуна знамето, разпери ръце, за да бъде напръскан със „свещената вода“ и целуна еделвайса, с което официално стана част от туристическото семейство. Зайците бяха посрещнати от своите кръстници, по-стари походници, и когато всички бяха покръстени изпяха „Клетва“, с което се сложи край на събитието.

Това е традиция, спазвана от създаването на клуба и обичана от всички. Често по време на изпълнението и се виждат сълзи, както в очите на хората от клуба, така и в тези на гостите. Да станат част от това семейство обаче е чест, която трябва да бъде заслужена и която дава сили за предстоящия преход от Речка до Околчица, който е най-тежък, но и най-свиден за всички.