Или как пътувам почти всяка седмица само на три-четири часа сън, в седем сутринта, и успявам да достигна до крайната си дестинация.

7:40- Гарата в Полски Тръмбеш. От тук стартира моето пътуване.
Обикновено е пуста сутрините, пейките на перона са празни. Но не и днес.

7:56- По пътя към в Горна Оряховица, където се намира влакът за София.
Празен коридор и полупразни купета, нещо типично за 8 сутринта. Не
мога да не се зарадвам на топлото време и отворените прозорци, през
които влиза чист въздух.

8:17- Първи перон на гарата в Горна Оряховица. За разлика от друг път
чакащите днес бяха изключително малко. Това най-вероятно се дължи на
по-рано пристигналия влак Варна-София, който се вижда отстрани.

8:20- Втора класа на влака Варна-София. Остават ми четири часа път до
София. Попаднах в сравнително хубаво за втора класа купе- чисто и с
любимата ми имитираща дърво облицовка по стените. Естествено
покритите от графити прозорци ме дразнеха, но се примирих с тях.

11:00- Влакът навлиза в Мездра. Изминали са около 3 изморителни часа от
пътуването ми, но чувството, че наближавам крайната дестинация, ме
крепи.

11:17- Някъде след Мездра. Стоенето в близост до прозорците ми даде
възможност да снимам зелените гористи възвишения на Стара планина,
които ми подействаха ободряващо.

11:20- Влакът минава покрай река Искър, която както обикновено тече
спокойно, някак в хармония със спокойствието на планината. В далечината
още могат да се забележат балканските възвишения.

12:19- Влакът навлиза в град Нови Искър, който е част от Столична
община. Тук на хоризонта започнаха да се появяват тъмни облаци, което ме
наведе на мисълта да се сбогувам с хубавото време, защото в София може
да вали.

12:40- Влакът пристигна на Централна гара, с което свърши моето
5-часово пътуване. Както обикновено подлезът на гарата беше пренаселен
с хора от цяла България, които се прибират в София.