Социалните мрежи днес се оказват основен канал за общуване – те не само място за запознанства, в тях се осъществява и по-голямата част от комуникацията между хората. Освен това обаче те изграждат и нова ценностна система с нови ценности и свой морал.

Животът на младото поколение протича пред екрана с нови разбирания и стремежи. Раждат се хора с високо сам очувствие и големи очаквания. Къде може да се наблюдава този феномен на новото време- във Facebook и Instagram – най-използваните социални мрежи в днешно време, галериите за фалшиви образи. Качват се снимки, които са изключително обработени, нямащи почти нищо общо с реалния образ. Той може би служи само за вдъхновение, една първоначална идея „gone wrong“.

И все пак хората са казали „истината винаги излиза наяве“. Какво се случва тогава, когато “лъсне“ оригиналът, когато филтърът спре да работи? Излива се порой от подигравки и негативни коментари. Това е така, защото екранът служи като щит, който позволява на хората да бъдат по-смели, по-откровени. И все пак, въпреки всички недостатъци, въпреки или може би именно заради илюзията, социалните мрежи са популярни, актуални и често посещавани.

Две страни на екрана

Този сапунен балон, своеобразен филтърен такъв, се създава от т.нар. инфлуенсъри, поддържа се от създадения „идеален“ образ и се подхранва от тяхната публика – обикновените потребители. Много от хора не си дават сметка, че това не е реалността, а просто камуфлаж и започват своите опити за имитация, които се оказват абсолютно безпредметни. Какво стои в основата на този феномен обаче, какви са ползите за двете страни? Първо, защо инфлуенсърите изпитват подобна нужда да създават грешно впечатление? Първосигнално това се обяснява от нуждата на всеки да бъде харесван. И действително е така, но не бива да се забравя, че този тип професия е не просто средство за изкарване на прехрана, но и доста доходоносно. Второ, какво печелят потребителите? Нищо! Факт. Следят, коментират, живеят с лицата от екрана, искат да са като тях, стремят се към това, но без резултат. Нито ще станат като тях (невъзможно е да се фалшифицирано, защото то вече е фалшиво), нито пък имат полза подобна на тази на професионалистите тук (изкарване на парични средства).

Живот като на кино

Невъзможно е да фалшифицираш нещо, което вече е фалшиво, невъзможно е да се имитира това, което поначало е имитирано. Оказва се всичко е бягство от реалността, от проблемите, от сивото в ежедневието. Гледат се влогове, мечтаят се и се преживяват чужди емоции. Потребителите участват в представлението, тяхната роля обаче – тази на публиката.