Снимка: EBU / Andres Putting

Разочаровах се от българското представяне на „Евровизия“. Причината да се почувствам неприятно обаче не е 23-годишната Виктория Георгиева. Реакциите на голяма част от зрителите у нас ме подразниха. На средностатисческия „фен“ на песенния конкурс, който веднъж годишно заговаря за „Евровизия“ по време на големия финал. И в конкретния случай – се опита да залее родния изпълнител със слабо аргументирана критика.

Виктория била прекалено меланхолична. Неуспешно копие на Били Айлиш. Изглеждала заспала. Дрехите ѝ – торби. Песента пък… Депресарска и без музикални качества. Нямало живот в това момиче. Негативните коментари, насочени към българския представител на „Евровизия“ 2021, звучаха идентично, но в един момент започнаха да се повтарят от прекалено много хора. И в социалните мрежи, и в реалния живот. Като че ли изобщо не си дадохме сметка какво успя да постигне страната ни в най-популярното музикално шоу на Стария континент с телевизионна аудитория над 180 милиона души. Според някои това си е класическа черта на народопсихологията ни – да не можем да се радваме на постиженията си, а винаги да търсим кусури и да искаме още и още.

А с какво всъщност можем да се гордеем от представянето ни тази година?

Завършихме на 11-о място от общо 26 държави на финала. Може би все пак е редно да припомним, че не всички участници изобщо достигат тази последна фаза на надпреварата. От 39 страни 26 се класират за финала и България беше сред тях. Ако трябва да сме напълно конкретни, можем да се похвалим с факта, че си осигурихме място сред най-добрите, след като Виктория зае третото място на втория полуфинал, в който се състезаваха 17 държави. Нещо повече, тази година записахме четвъртия си най-добър резултат на финала на „Евровизия“ в историята си. След нас в окончателното подреждане останаха страни като музикалната сила Швеция, домакинът Нидерландия, а също Испания, Германия, Великобритания. Жури комисиите пък ни поставиха на шестата позиция. Но ние не изтъкваме в разговорите помежду си всички тези факти, нали? Да не вземем случайно да се зарадваме…

От друга страна, съществува и съвсем логично обяснение за това поведение на българския зрител относно представянето ни на „Евровизия“ 2021. Поставих годината след името на конкурса неслучайно. Преди не беше точно така. Еуфорията този път определено беше налице и част от аудиторията у нас вярваше, че можем да спечелим. И когато сънародниците ни видяха, че сме чак 11-и, а освен това отпреди са смятали песента на Виктория за неподходяща, като че ли нямаше как да не започнат с хейта. Причината за всичко това е само една – единствена и ни е до болка позната – пандемията.

Точно така, можем да твърдим, че до голяма степен коронавирусът отне на България победа на „Евровизия“

Почти всички анализатори и букмейкъри бяха категорични, че Виктория Георгиева ще триумфира на сцената в Ротердам през 2020-а с песента си Tears Getting Sober. Наложи се обаче точно това издание на песенния конкурс да бъде отменено за първи път в цялата история на „Евровизия“. Но една немалка част от българската аудитория вече беше разбрала, че ако страната ни се класира дори на втората позиция, това ще бъде определено като голяма изненада. Медиите у нас също се бяха усетили какво предстои и неслучайно месеци наред Виктория беше сред честите събеседници по телевизията, радиото и в печата.

„Евровизия“ обаче бе канселирана и се наложи всеки изпълнител да създаде нова песен за конкурса. А нашата просто се оказа по-слаба от предишната. С по-малко качества, само според средностатическия зрител, предпочел да гласува за сингъл на друга държава

В изкуството определенията като „добър“ и „слаб“ са изключително условни

Често крайните резултати са непредвидими. В конкурс като „Евровизия“ през последните години се доказа, че могат да печелят всякакви песни – стига да съдържат в себе си магията, която кара зрителите и жури комисиите да гласуват. Но за това не съществува ясна рецепта. Всички композитори и изпълнители се стараят да се отличат с произведенията си, обаче само някои успяват.

В тазгодишното издание на Евровизия България участваше с емоционална балада, която пленява сетивата със своеобразно космическо спокойствие. Три минути музика, съчетаващи красивото и минорното. Хореографията за „Growing Up Is Getting Old“ на сцената в Ротердам беше минималистична, с акцент върху нощното небе, скала, пясък и семеен портрет. За да може зрителят да бъде пряко свързан единствено с душевните преживявания на Виктория по време на нейните три минути.

Точно тези три минути представиха България на света като модерна държава с отношение към детайлите

По-приятни за гледане ли бяха изпълненията на група „Каффе“ (2005), Мариана Попова (2006), „Deep Zone Project“ (2008), Красимир Аврамов (2009), Миро (2010), Поли Генова (2011), Софи Маринова (2012), Елица и Стунджи (2013)? Защото всички те също са представяли България на „Евровизия“ и ние често оставахме доволни от техните изпълнения, но някак си все не стигахме до финала? Случвало се е помежду си да си обясняваме как ние даже сме заслужавали да спечелим издания на конкурса, но големите сили ни били прецаквали… Защото „Евровизия“ бил изцяло геополитически конкурс…

Геополитически, ама същевременно и пет пъти сме били на финал. В част от случаите съвсем близо до първото място. Това не означава, че музиката на гореизброените изпълнители не е качествена и трябва да бъде атакувана. Означава, че от 2016-а насам България е влязла в серия на „Евровизия“, позабравихме за слабите си представяния и за пореден път се класирахме без никакви проблеми сред най-добрите на големия финал. Този път благодарение на Виктория Георгиева. Все толкова бляскави да са провалите ти, Вики! А ако това е базата, значи аз нямам търпение да видя успехите ти!

Божидар РУСЕВ