През 1876 г. 205 млади български момчета слизат на дунавския бряг в Козлодуй и целуват родната земя. Вдъхновени са от идеята да се борят за свободата на Отечеството си, поробено пет века от Османската империя. Воеводата на четата е 28-годишния поет-революционер – Христо Ботев.

Отдаването на почит към Ботев и загиналите за свободата на българия започва през 1901 г., когато на връх Околчица – неговото лобно място, се събират негови четници и други граждани, за да преклонят глава и да отдадат почит. През същата година е избрано и мястото за паметник от специална комисия, в която участват и девет от Ботевите четници. Те избират място, което е достъпно и в най-голяма близост до последното сражение.
Връх Околчица, 35-метров паметник с опълченски кръст, който увековечава подвига на Христо Ботев и неговата чета
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 г. – връх в освободителните борби на българите срещу Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до Руско-турската освободителна война през 1877-78г.
Всяка година на 2 юни с тържествена заря-проверка родният град на поета-революционер – Калофер, почита паметта му. В продължение на 2 минути в 12 часа в цялата страна звучат сирени, с които се оповестява отдаването на всенародна почит към паметта на Ботев и на загиналите за свободата на България. При подаването на сигнала всички пещеходци и пътни превозни средства следва да преустановят движението си и да останат на място.
гр. Калофер гр. Враца Аржентина гр.Велико Търново гр.Ботевград