Вярата, според християнските разбирания, e даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат. Тя е нещо свещено в човешката душа. Да вярваш значи да се уповаваш в разумното или да вярваш в силите на Бог.

Вярата е качество, без което душата на един Хомо сапиенс не може да бъде в хармония с природата. Може да въплъти в религия, която обединява народи или в упование в доброто, което помага на хора, изпаднали в беда. Понякога е саможертва – като каузата за свободата, проляла кръвта на хиляди храбри българи, вярващи в независимостта. Но вярваме ли днес в доброто?                

Вярваме!

Но в повечето случаи сме егоцентрици. Егото ни лети по-високо от самолет, а ние гледаме само себе си. Забравяме, че сме хора. Вярата е като лъч от небето, прокрадващ се в облачно небе. След бурите и мрака ще изгрее слънце, винаги доброто побеждава, както в природата, така и при хората.

Живеем в свят, в който всеки е свободен. Имаме различни интереси, мисли, характери и вярвания. Едни вярват в доброто, втори в Иисус, трети  в Аллах, четвърти – в парите и властта. Вярвания, над които хората изграждат своите разбирания за света, или своя манталитет.

Нямаме доверие и не вярваме на други. Смятаме, че ще ни направят злина или ще се възползват от нас по някакъв начин. Мразим системата. Тя ни е виновна. Обвиняваме ближния за нашето безразличие. Животът ни е като обяд със супа. Когато лъжицата започне да дрънчи по дъното на нашата метална купа, очакваме да ни долеят още ядене в паницата. Когато ни сипят догоре, ние не делим. Сърбаме и пълним, байганьовски, нашите бузи. Ядем, докато не повърнем. Малко са хората, готови да отделят коматче от своя хляб или да долеят в чуждата паница, за да нахранят друг. На изчезване, но все още има будни хора. Скрити в себе си, пазещи се от алчността, егоцентризма, нахалството и безхаберието, вихрещи се като буря в природата на нашето общество.           

Какво е заключението?

Нека вярваме в доброто и да се пазим взаимно! Надявам се, след пандемията, човекът да продължи да помага на хората в нужда. Да бъдем добри и да раздаваме топъл обяд на бедните или да запазим оставянето на пликове с продукти на възлови подлези в центъра и по крайните квартали. Нека парите да са средство за оцеляване или пребиваване, а не за власт. Нито усмивката на човек, нито животът се купува с пари! Ако вярвате в парите или материалното, то съдбата ще ви даде ценен урок. Затова – вярвайте в доброто и бъдете хора! Нека не забравяме, че след всяка буря винаги изгрява слънце.