Месец Май. Атмосферата автоматично започва да натежава от викове, рокли, костюми и матури. Да си абитуриент не е лесно. Толкова да им е трудно на родените през 2002 г. – трябва да научат всяка една нова чалга, да се подготвят психически за отварянето на нощните клубове, да се подготвят и физически като упражняват танците си, че да покажат и новите си тоалети, прически. Горките вие – родителите!

Месец Май започва със снимки за албум – първи тоалет, изпращане в училище – втори тоалет, другарска вечер само с класа – трети тоалет, около десетина семейни и приятелски балове, на които детето е поканено – десетина тоалета, ваша семейна сбирка – още един уникален тоалет и, разбира се, БАЛЪТ – поне два тоалета, за да има и за преобличане. Да не говорим за нежния пол, който има нужда и от гримове и прически! Уау! Когато аз съм била абитуриент не съм се замисляла колко средства са „хвърлили“ по мен родителите ми, заради прословутия месец Май. То аз се чудя защо никой не го харесва, било то заради променливото време, или заради това, че забавя лятото, ама сега вече разбирам, че има и трета причина!

Месец Май подготовките започват още от Декември-Януари. Роклите се пазят в тайна, ходи се до Истанбул, Милано, шият се дизайнерски облекла за великата вечер на цени равни на четири минимални заплати! Пък после българите сме били беден народ, пълни измишльотини. Ами фризьорите и гримьорите – с пълен график още от Септември месец! Но и на момчетата не им е лесно, да не си помислите, че ги пренебрегвам! Какво търсене на коли под наем пада, докато да намерят перфектното возило за себе си и своята дама, обаче най-скъпата кола, най- бързата, все пак трябва да се фукаме, нищо, че всички знаят, че колата не е тяхна. Порше, рейндж роувър, ламборджини, мазерати, ферари, бентли…. няма смисъл да изброявам повече. Отиваме на бала и започваме да си мерим каруците, пък като си направим снимки пред тях и влезем в ресторанта, собственикът си ги откарва и прибира 200-300лв за обикалянето. Евала!

Месец Май е пълен с неволи и проблеми не само заради цялата тази подготовка, ами и заради психиката на самия абитуриент. Настъпи ли началото му, се започва с едно велико мерене на всичките рокли и костюми. Да имате късмета вие родителите детето ви да не се хареса с нещо – Боже Господи! Че коя била напълняла, гащеризона за изпращането не й стоял добре…. Айде още две-три работи от бутиковите магазинчета в центъра, ей така за всеки случай. Ами матурите? Започва трескавата паника и за тях, само че около 12-13то число, преди това няма време да се мисли, все пак са по-важни другите събития. Детето сега ще поиска и на три, четири последни урока да отиде, че да върже петицата, после как да кандидатства в НБУ, горкото! Само че учителите свободни часове нямат вече, каква какафония, какъв цирк, всичко се проваля, всеки ден напрежение за различни неща.

Месец Май неусетно минава с всичките тези неволи, настъпва и краят му, минава и вашата семейна сбирка, истинският бал на абитуриента. Разбираш, че повечето притеснения са били напразни, защото като си направиш равносметка, гостите ти са си изкарали добре, били са пияни и засмяни, детето е имало великолепна вечер, прибрал си го от изтрезвителното и е събрало към три хиляди лева от роднините и приятелите! Това, че ти си похарчил четири пъти повече автоматично спира да те притеснява и забравяш, оттърва ти да помниш само хубавите неща. „Нека“, казваш си „Един път се завършва“ и започваш още от сега да мислиш за синът си, който ще е в 11ти клас догодина!