Неделя, 4 април. Рожденият ден на мама и денят, в който българското общество гласува за 45-ото Народно Събрание. Нова власт, стари лица и млади коалиции. Часът е 07:30. Времето е мрачно и дъждовно, инфраструктурата на Студентски град не позволява на краката ми да останат сухи. Пристъпвам, даже потичвам към избирателната секция в блок 41 Б, за да изпълня конституционното си задължение – да гласувам.

Правя го в София, защото нямах възможност да се прибера до родния си град за изборите. Отварям тежката врата на общежитието, където е най-близката избирателна секция до дома ми. Вътре ме посреща усмихнатата портиерка, която учтиво ме помоли да изчакам малко, за да не се струваме хора на 2 етаж, където се намира стаята за гласуване. След около 5 минути изчакване в топлото фоайе се отправих към 2 етаж. Преди да вляза в избирателната секция се дезинфекцирах и попълних декларация, че няма да гласувам другаде. Това е тазгодишното изискване за студенти, които не гласуват в родните си места и не са подали заявление до Централната избирателна комисия да бъдат включени в списъците на гласуващите на мястото, където живеят в момента.

Около мен имаше 4-5 членове на избирателната секция, които допиваха топлото си сутрешно кафе и обсъждаха предстоящия ден. Най-накрая стигнах до стаичката за попълване на бюлетината, но преди това учтиво предоставих студентската си книжка и личната карта на членовете в избирателната секция. Повечето от тях познавах, защото работят в близкия хранителен магазин, но днес изпълняваха друга роля. Те бяха разсеяни и притеснени, може би, защото бе началото на изборния ден и трябваше да свикнат с обстановката. Пуснах бюлетината в урната, подписах се и излязох от стаята със спарен въздух.

Разпънах чадъра си и продължих да крача под дъжда към работното си място. На тръгване видях десетина възрастни хора, също с чадъри в ръце, които се приближаваха към блок 41 Б. Бях щастлива, че и след мен в избирателната секция ще продължи да кипи живот от избиратели, които нямат търпение да упражнят вота си за промяна.

Близо 40 дни по-късно новоизбраното Народно събрание се разпадна и вотът за промяна се превърна в напразна надежда за политическа стабилност в страната. Добре дошли в България!

Мартина Казакова