Вървя припряно през Борисовата градина. Отново вали, както и в предходните два дни – и няма намерение да спира скоро. Пред стадион „Българска армия“ се мяркат хора, скрили се под чадърите на близкото заведение, които пият сутрешното си кафе в 12 на обяд. Само след два дни (в сряда, 19 май) предстои финалът за Купата на България между ЦСКА и „Арда“ Кърджали.

Еуфория в софийския отбор обаче сякаш липсва. Причината – прекалено малкото билети, отпуснати за финалния мач. Едва 4000 привърженици на двата отбора ще могат да бъдат на трибуните – по-малко от 10% от капацитета на Националния стадион „Васил Левски“.

Ръководството на „червените“ е дало предимство при покупката на билети на хората с абонаментни карти (един от тях съм и аз). Затова бързам към административната сграда на отбора, където се продават пропуските. Вътре има около 10 души, чакащи на опашка. Чувствам се сякаш съм в общината, за да си платя някоя безсмислена такса за услуга, която дори не ползвам.

За пръв път от доста време билетите за мач на ЦСКА се продават в офиса на клуба, а не на касите пред стадиона. В комбинация с мрачното време и малкото билети, това допринася за минорното настроение на чакащите на опашката.

Човек от клуба стои на пост и разпределя чакащите, за да не става струпване в тясното пространство. От него разбирам, че по всяка вероятност ще разрешат на стадиона да присъстват поне 16 000 души, но властите ще го оповестят в последния момент. Това малко ми оправя настроението, но в същото време още веднъж се убеждавам колко лесно е да прецакаш обикновените хора.

Най-сетне идва моят ред да вляза в офиса и да си купя билет. Тогава се появява той – Димитър Пенев! Смълчаните фенове изведнъж се пробуждаме. Почетният президент на тима има някаква работа в администрацията. Въпреки това се спира, разменя няколко думи с нас и си правим снимки. Някои хора имат харизма, която е заразителна и Димитър Пенев е точно такъв. На излизане от администрацията носи малки фенски артикули на ЦСКА, които раздава на чакащите.

Следващите 10 минути, в които си купувам най-сетне билета, напускам стадиона и тръгвам към близката метростанция, сякаш минават на един дъх. Меланхолията в мен (а сигурен съм и в другите хора на опашката) е изчезнала. С появата си Димитър Пенев успя да „събуди“ феновете и показа, че никакви пречки не могат да спрат футбола да бъде социален феномен, радващ хората по целия свят.

Сега в мен остава само надеждата властите да увеличат допустимия брой зрители за финала, за да има по-приятна атмосфера на стадиона и повече фенове да могат да подкрепят любимите си отбори.