Намирам се на входа на София Тех Парк. Датата е 15 май, а часът 10:07. Идвам тук с идеята да науча нещо ново и да поговоря със студенти, изучаващи различни дисциплини. Навън е още хладно, но това не спира хората да прииждат, макар по програма фестивалът да е започнал едва преди 40 минути.

Запътвам се към фоайето, откъдето се стига до входовете на залите, в които ще се провеждат презентации по различни теми. Това, което ми прави силно впечатление, е, че присъстват много родители, довели малките си деца да се докоснат до науката в различни области. Още отвън виждам десетина дечица, скупчили се около мъж и жена в бели престилки. Това привлича интереса ми и решавам да спра и да погледам какво правят. Секунди по-късно гласът на мъжа се извисява и той започва да обяснява за различни химични реакции и съединения. Дава възможност на всяко дете да се приближи и собственоръчно да смеси различни вещества в един съд, така че да протече химична реакция. Междувременно се задават въпроси, на които децата отговорят.

Учене чрез практика – най-лесният начин да усвояване на учебен материал.

Постоявам още малко и се отправям към фоайето, откъдето мога да си взема програма за фестивала. Още с влизането виждам множество щандове, зад които стоят усмихнати хора със зелени тениски. Намирам лесно това, което ми трябва и се отправям към долния етаж на изложението.

Погледът ми се фокусира върху една видеоигра, проектирана от студенти по авиация и се спирам да послушам за нейната разработка. Един господин ме заговаря, оказва се научен ръководител на въпросните младежи. Запитва ме с какво се занимавам и следващите няколко минути прекарваме в приятен разговор за

новите технологии, мисиите до Марс на Илън Мъск

и още интересни теми, свързани с космоса и инженерството.

Макар привидно журналистическата ми специалност да няма връзка с тези теми, въпросният господин успява да намери допирни точки и да представи нещата през призмата на човек, изследващ обществото и процесите, които се случват в него. В хода на разговора стигаме и до темата за развитието на човешкото общество.

От известно време си задавам въпроса защо обществото спира да се развива в определен момент. Назад в историята е пълно с такива примери – империи са се разпадали изведнъж, макар да са били изключително развити и социума им да е бил в момент на културен и научен подем...

Тези думи ме карат да се замисля. Не се ли намираме и сега в такъв етап?! Измислят се нови изобретения, но и голяма част от обществото спира да се интересува от тях, заради пренасищане от информация. В този аспект, каква роля изиграва журналистиката в цялостния обмен на информация?

Малко след края на разговора ни си тръгвам и макар да съм прекарала не повече от час и половина на това събитие, усещам как съм придобила не само нови знания, каквато бе и основната ми цел, но съм видяла и различна гледна точка за световните събития.

В обобщение: Фестивалът на науката се оказва едно прекрасно изживяване, от което всеки може да почерпи информация по различни теми и да придобие нови знания за света.

Симона АЛЕКСАНДРОВА