ВНИМАНИЕ! ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ЧИТАТЕЛСКИ КОНТРОЛ! ВЪПРОСНАТА СТАТИЯ НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА НА ХОРА С НИСКО НИВО НА МЕДИЙНА ХИГИЕНА И ЛИШЕНИ ОТ КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ!

8 май 2021 година, събота.

Предпоследен ден от зеления коридор за ваксиниране срещу COVID-19. Намирам се срещу Медицински център – Бургас, вероятно съм стотният човек на опашката. Част от хората – може би тези като мен, на които за първи път им предстои имунизация срещу чумата на 21 век – са развълнувани и леко напрегнати. Мнозинството обаче са запазили хладнокръвие и с впечатляващо спокойствие обясняват на другите, че:

Процедурата не е болезнена!

Изненадана съм, че средната възраст на чакащите на опашката е 55+ години. Един медицински работник се провиква, че търси Стефан, 36-и набор. 36-и набор. Делят ни цели две поколения (и приблизително 15 души от опашката).

Според данните в Бургас са ваксинирани близо 26 хиляди души, като над половината са на възраст над 50 години. Не мога да намеря обяснение защо хората в активна възраст отказват да се имунизират срещу COVID-9. Вероятно част от тях са подведени от конспиративните теории за Бил Гейтс, соросоиди и чипове. Най-уязвимата група или не вярва в световния заговор, или не се страхува.

Изминава малко повече от час и се вижда краят на опашката. Надявам се след чипирането да стана малко по-спокойна, защото това чакане ме изнервя. Да прекараш събота сутрин пред болнично заведение не е най-приятното нещо на света. Особено когато навън е 26° градуса, а морето ти е на 15 минути път.

Фото: ВМА

След още 20 минути идва и моят ред. Медицински работник ни посреща на входа на болницата, отвежда ни в групи по пет души и любезно ни моли да изчакаме пред регистратурата. Всеки един от нас е задължен да попълни заявление за информирано съгласие. Разбирам, че нито лечебното заведение, нито създателите на ваксината ще поемат отговорност, ако родя дете с три ръце, каквито бяха прогнозите на ужасената ми майка.

С изненада установявам, че организацията е на ниво – в кабинета ме посрещат трима медицински работници. Единият попълва личните ми данни в системата, другата инжектира чипа, така де, първа игла „Пфайзер“, а третият… Е, все пак това е България. Третият само наблюдава и раздава заповеди. Малка работна група. Обясняват ми, че е възможно да се появяват смущения през следващите 3 дни и ме молят да остана още десетина минути на територията на медицинския център, в случай че получа алергична реакция.

Аз само кимам, а всъщност си мисля – сега, когато ваксината ми е бита в лявата ръка, дали бъдещето ми дете ще бъде с две леви?

Фото: ВМА