6 май, Гергьовден. От 1880 година, на този ден празнуват не само Георги и Гергана, а и Българската армия. Но защо? Защо в 2021-а Българската армия има нужда от празник? Може би заради многото войни, в които участваме? Или за да покажем лъскавите си танкове и самолети? Или, по-скоро, защото традицията съществува и би било скандално да я прекратим?

Според легендата, Свети Георги е избавил град Вирит от терора на един змей и по този начин е спасил дъщерята на владетеля, която е била изпратена да умре. Героично дело – човек, изпратен от Христос, успява сам да се справи с чудовището, да отърве девойката и всички останали деца, които биха били пожертвани за да умилостивят звяра. Логично е смелите войници да споделят празника на свети Георги. Но във време, в което един човек може да контролира милиони дронове, с които да порази противниците си, има ли нужда от армия?

Технологията се развива експоненциално в последните 150 години, а военните винаги получават първи новите разработки. Вече не е необходимо стотици хиляди младежи да умират на фронта в името на една по-важна кауза.

Войната е финансово неизгодна за повечето участници в нея

– умират работници, разрушават се градове, хвърлят се пари на вятъра. Съвсем скоро никой няма да си позволява да води войни по начина, по който ги познаваме. Но – ето че, все пак, на 6 май в цяла България военните празнуват. Каква е причината? Нямаме какво да покажем на парад – не сме САЩ, военната техника на България не е за гледане. Не сме завладели Македония и Добруджа – пак нямаме повод. Истината е, че празникът почита падналите в битка войници от миналото. Кара българите да си спомнят за смелите мъже, които са дали животите си в името на родината.

Денят на храбростта е хубава идея. Независимо дали човек подкрепя армията, или смята, че в днешно време тя е просто загуба на пари, е прекрасно, че има ден, в който да почитаме паметта на далите живота си за родината.

Няма значение, че вече няма змейове за убиване и девойки за спасяване

Важното е да помним, че когато змеят е щял да изяде момичето, свети Георги се е изправил срещу него без да се страхува. И макар да говорим за легенда, в нея, чрез символи, е закодирана истина. Девойката е народът, змеят – вражеска армия, а свети Георги – храбрите войници, готови да се жертват за благото на останалите. Те заслужават да бъдат запомнени, без значение колко време е минало.

Никола МИХАЙЛОВ