Общото събрание на антагонистите е насрочено за 6 май. Приветстваме всички змейове, лами, сирени и други заклеймени фантазьори на среща в Zoom след работно време.
Приказката не завършва с: „И заживели щастливо до края на дните си“ за всички. Зад всеки щастлив завършек се крие по едно унищожено чудовище, чиято история остава неразказана. Въпросът днес е: „Ние кои сме – Змея или Принца?“.
Змейовете винаги са зли, мамят и убиват, докато героят в бляскави доспехи не спаси всички останали. А дали наистина е така? Тези, които са чели „Изтръгнати от корен“ на Наоми Новик знаят, че не всичко е каквото изглежда в началото – змейовете могат да бъдат герои, а лесовете – злодеи.
Змеят не е люспест дракон с криле, не бълва огън, въпреки че може да го създава и няма желание да яде девойки и да се бие с принцове. Змеят е магьосник, който е влюбен в магията и копнее и другите да я видят като изкуството, което е. Той се бие със злия Лес, но не очаква неговата храброст да бъде възпята с песен, нито каквато и да било благодарност. Циничен и с пиперлив език, той е приел, че завинаги ще остане неразбран и е спрял да обръща внимание на ужасните приказки, в които той е злодеят.
Аз избирам да вярвам, че и чудовищата, като хората, могат сами да решат съдбата си.
Парламентът сам е змей
Чудя се дали приказните герои знаят, че са измислица и дали и нашата история не се пише от Разказвача. Кой е Змеят и кой е Принцът на политическата сцена у нас? Законният наследник ли ще се възкачи на трона, или ще има ново свърталище на змейове? Отговорът е прост: Зависи, кой е Разказвача. Кралят не е умрял, мандатът на президента не е изтекъл, но всеки очаква за различен управляващ да възкликне: „Да живее президентът!“. Днес аз съм Разказвач и приказните герои в Народното събрание са подредени така:
- ГЕРБ – определено змейове, макар че продължават да се опитват да се преструват на принцове, само дето никой вече не им се връзва;
- БСП – антагонист за ГЕРБ и това е единственото важно;
- Демократична България – играят го принцове, но само времето ще покаже дали в действителност не са част от тъмната страна;
- Изправи се! Мутри вън – принцове, които, като нищо, ще се окажат замаскирани змейове;
- Има такъв народ – нито са змейове, нито са принцове. За целите на приказното сравнение можем да ги оприличим на седемте джуджета;
- ДПС – дори и толкова не могат да бъдат, най-много някое говорещо животинче или дърво в приказна гора.
Аз съм Змея!
Мисля, че и аз самата съм змей, предполагам и много от вас. Провалях се при всеки опит да бъда принцеса. Още в детската градина знаех, че никога няма да бъда такава. Не седя мирна, рядко следвам заповеди сляпо и не мога да си държа езика зад зъбите. Думите ми хапят като истински змей и често хвърлям огън и жупел. Обичам нощта, а всяко малко дете знае, че – когато е тъмно. в приказките се крият само злодеите. Като истинска Змеица, понякога се превръщам в Принцеса, но това е само за заблуда, не се лъжете за книгата по корицата.
Повечето хора играем ролята и на принцове, и на чудовища. От нас зависи какъв змей ще изберем да бъдем и дали по-често ще избираме да сме добри, или не.
Разказвача не го мислете, той вече знае какъв ще бъде краят ни. Но преди да го изпратите на гилотината, опознайте Змея. Не всички са зли… А вие, мили съзмейове, харакири или сепуко предпочитате?
Ива Е. Иванова
Z-Media Academy 