Политически скандали, объркани имена, заблуда. 5 думи, една цел: провокация.

От ранна детска възраст, повечето от нас биват учени да не лъжат, да не мамят и винаги да казват истината. За съжаление обаче, на практика нещата не стоят по този начин. В нашата мила България като че ли имаме преобърнати идеали и правим лоши опити за манипулация. Такъв е и примерът с Иван Тодоров – име, което през последните два дни нашумя неимоверно заради обвинение в лобизъм. Но нека сложим картите на масата, както се казва, и да разберем за какво става дума.

Обвинител: ПП ГЕРБ

Обвиняем: ПП „Да, България“

Предмет на обвинението: Дарение, в размер от 100 лв., направено през 2019 г., от лице на име Иван Тодоров

Кой е Иван Тодоров? – Ако не сте запознати със скорошните новини, със сигурност си задавате този въпрос. След оспорван дебат между двете политически партии, по повод въпросното дарение, се изясни, че обвинителят не е проверил докрай своята информация и е хвърлил напразни обвинения към своя опонент.

Как се стигна дотам? – На 03.05 представители на ГЕРБ обявиха, че „Да, България“ е приела дарението, изпратено от г-н Иван Тодоров, който, оказва се, е собственик на фирмата, доставяща машини за гласуване. Ден по-късно, след два бригинга на ГЕРБ и серия от опровержения на г-н Ивайло Мирчев, депутат от „Да, България“, в личния му Facebook профил и в медии, дарителят Иван Тодоров проговори. Отново през социалните мрежи. В своя публикация той заяви, че често се случва да бъде объркван ту с „мафиотски бос с медицински прякор“, ту с „бял хакер, обвинен в тероризъм“, а сега и „с вносител на машини за гласуване, търсещ да си осигури лоби срещу 100 лв.“.

Депутатът от „Да, България“ посвети на разнищването на „Аферата Иван Тодоров“ серия от публикации в личния си профил

Изниква въпросът – дали всичко това е лошо скалъпена манипулация, или е плод на случайна грешка от страна на обвинителите?

Има обаче и друг аспект на проблема, който самият Иван Тодоров загатва в своята публикация, а именно – целта на начинанието. Провокацията понякога се оказва именно онова препъникамъче, което успява да посее идеи и разбирания, които иначе биха били строго осъдени от обществото. Дали обаче е редно това да важи и за политиката, особено, когато аргументацията липсва, а на нейно място се появяват непроверени твърдения?!

Предстои да разберем…

Симона АЛЕКСАНДРОВА