Заразени, починали… и оздравели. Живот на пауза, вълна след вълна. Фатално за едни, успешно приключило за други, светът възкръсва ли сега?

Всяко нещо има начало и край. Така и създалата се епидемична ситуация с COVID-19 ще отмине. А ти драги читателю, щом четеш това – усмихни се! Питаш се защо? Защото си сред късметлиите, преминали изпитанието благополучно. Изпитание, което ни подложи на размисли за стойността на живота, за отношенията, които имаме с околните и за свободата да бъдем, да можем и да правим – каквото пожелаем и когато пожелаем.

На какво ни научи пандемията?

Научихме се най-вече на грижа към себе си, към близките, към света. Маските, предпазващи или вредни, научихме се да ги носим. Така заявихме грижата към себе си, към близките и към света. Стояхме вкъщи, не пътувахме и не излизахме, така се научихме се на търпение и как да живеем в по-бавни обороти. Работа и обучение онлайн, храна и дискотеки онлайн, усмивки и смях онлайн, докато не осъзнахме, че животът е едно бързо приключение и трябва да се научим да го обичаме в каквато и форма да е. Докато сме тук, докато ни има, докато не се превърнем в онлайн „тъга“.

А сега накъде?

Ще продължим ли живота си по старо му? Така, както бе „паузиран“ през март 2020-a? Отговорът ми е – не. Сигурна съм, че вече живеем по фундаментално различен начин. Промени се мисленето ни, променихме и света. Какво е различното? Триумф на биомедицинската наука – за по-малко от година се създадоха ваксини, нещо, което обикновено отнема десетилетие, а понякога дори и повече. Ангажираността на населението вече е по-висока по отношение на здравето, а в перспектива със сигурност ще се обсъждат варианти как да се избегнат бъдещи пандемии и как да имаме по-здравословен живот. Осъзнахме колко е важен контактът с близките ни хора, колко силна е нашата взаимозависимост между поколенията, но същевременно страхът да не станеш преносител на заразата е ограничаващ. Пандемията изключи помпозността на публичните поклонения – забраниха се целуванията на икони, а службите се провеждаха в празни храмове. Днес ценим повече това, което имаме, и не го приемаме за даденост.

Възкръснахме ли?

Сега, когато вече виждаме светлината в тунела, единствено се чудя дали успяхме да разберем, че ни се дава втори шанс. Втори шанс да променим действията, думите, постъпките си. Всички усилия на здравните работници да опазят животите ни, нашите собствени ограничения и тези забрани, наложени от държавата ни, карат духа ни да възкръсне и да бъде част от една нова, пременена вселена. А вселената всъщност е нашият живот. Той започва днес, с отварянето на очите сутрин и с възможността да прегърнеш деня, света и битието си. Има бъдеще, има минало, но най-важното е, че има СЕГА. Има мен, теб, нас, има аз, ти, ние. Светът е прероден, ние сме преродени.  

Галатея ХАДЖИЕВА