Сред ваксините, менискусите и футболните драми в медийното пространство успя да се промъкне и една хубава новина.

Нейното име е Мария Бакалова – първата българска актриса с номинация за „Оскар“. Мария е родена на 4 юни 1996 г. в Бургас. От малка ходи на уроци по пеене и флейта, пяла е в народен хор. Учи в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в Бургас и завършва с пълно отличие специалност „Актьорско майсторство“. След това е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и през 2019 г. завършва класа на проф. Иван Добчев. Участва в няколко български филма – „XII А“ (първа роля), „Ангели“, „Трансгресия“, „Dream_Girl“ и др. За ролята си в „Трансгресия“ печели наградата „Най-добра актриса“ на Alternative Film Festival.

Нейната биография говори предостатъчно – Мария Бакалова се труди изключително много, за да постигне мечтите си. Необходимата доза късмет за нея идва, след като през 2019 г. изпраща запис за прослушване за някаква изключително потайна продукция. Впоследствие я канят на кастинг във Великобритания и въпреки съмненията, младата актриса се престрашава да отиде.

Бях много изплашена, че има нещо гнило в цялата работа и че не става дума за истинско прослушване. Страхувах се, че става дума за трафиканти на хора.

Във Великобритания разбира, че всичко е наред, когато се среща с основния заподозрян – Саша Барън Коен. Не само това, ами именно тя е избрана за ролята на Тутар – дъщерята на казахския журналист Борат. Така започва нейната странна приказка – през „лунния танц“ до онази сцена с Руди Джулиани. След излъчването си филмът се превърна във фурор на Запад и за няколко месеца Мария Бакалова бе номинирана за множество световни кинонагради, сред които и най-големите: наградата на Гилдията на киноактьорите, „Изборът на критиците“ (която спечели), БАФТА, „Златен глобус“ и „Оскар“. Родната гилдия пък я удостои с почетен „Аскеер“ като посланик на българското актьорско майсторство.

Българското общество по традиция се раздели на два лагера – „Страхотно!“ и „Пълен ужас!“

Проблемът не е в мненията за филма, а в неприятното отношение на част от публиката към нашата сънародничка. Някои се превърнаха във „Фейсбук“ кинокритици, други се възмутиха – „с това ли се прославя България?!“, а трети директно започнаха да обиждат или да ехидничат – най-тъжното беше, че преподавателят на Бакалова от НАТФИЗ бе сред тях.

Повече от ясно е, че „Борат“ 2 не е някакво висше произведение на комедийното изкуство, а замисълът му до голяма степен е политически. Аз, самата, не останах особено впечатлена от нито една от двете части, но не разбирам възмущението и четенето на морал. Иронично е, че сме скандализирани от съдържанието на този филм, докато всеки ден от телевизора и „Фейсбук“ ни облъчват едноличните манифестации на джипко-бибитковци, чалгари, техните социолози и нумеролози. Възмущаваме се, че Мария била казала „Show me your p*tka“ (докато е в роля), а репликата „проста кърджалийска…“, изречена от Вие-знаете-кой, се превърна в народен лаф. Без да иска, „Борат“ отрази и българската действителност – един голям цирк, който би обрал всички награди по света, ако беше превърнат във филм или театрално представление. Уви, ще трябва да се примирим само с една по-нестандартна постановка в „Сфумато“ – стига да се намерят смелчаци, които да я създадат.

• 

• 

Колкото до Мария, тя е прекрасна. Красива и лъчезарна, от всичките ѝ медийни изяви досега личи, че не се е самозабравила заради скоростната слава. Напротив – тя е изключително благодарна за възможностите, които получава и на хората, които я подкрепят. Въпреки, че отнесе доста критики от „своите“, актрисата гордо заявява, че е българка и популяризира името на страната ни. Още с номинирането си тя каза, че не очаква да спечели „Оскар“. Навярно и повечето от нас не го очаквахме. Не, защото не е талантлива, ами защото като всичко останало, наградите на Академията също се превърнаха в политика и статуетките отдавна са предопределени. Това обаче няма значение, тъй като заради смелостта и целеустремеността си Мария Бакалова постигна огромен успех и бе посрещната радушно в холивудските среди. Номинациите са един добър тласък за кариерата й.

„Но пак се прочухме с простотия!“ – ще каже някой…

Може и така да е. Простотията пробива, винаги е пробивала и ще продължава да пробива, защото всички ние се припознаваме в нея. Обаче никога няма да си го признаем. А хората, които участват в такива простотии, не са никак прости. Изисква се доста смелост и чувство за самоирония, за да се впуснеш в нещо подобно. Мария Бакалова знае това отлично.

Докато всички още се прехласват по красивата бяла рокля от „Оскарите“, Мария вече работи по два нови филма – доказателство, че не иска да бъде просто „звезда-еднодневка“. В ентусиазма си родните медии преекспонираха „сравнението“ с Мерилин Монро. Не, тя не е Мерилин Монро от „Меден рудник“. Тя е Мария Бакалова – напълно е заслужила всички да я знаят и наричат със собственото ѝ име, а и да се научат да го произнасят правилно (Брад Пит почти се справи!)

Успех, Мария!

Калина ПОПОВА