С настъпването на пандемията от COVID-19, настъпиха много промени в живота на хората. От дълги години Земята не беше ставала свидетел на инфекция с такава сила на разпространение и висока заболеваемост. Изглежда обаче, че заразата плъзна както по хората, така и в медийната среда. Това съвсем ясно може да бъде видяно от диагнозата, която „Репортери без граници“ поставиха на българската журналистика по данни за 2021 година – 112-o място по свобода на словото.

За съжаление, родината ни попада в „лошата“ среда за журналистиката, където заболеваемостта е с висок коефициент, а свободата на словото едва диша, докато отровата бавно се носи към белите ѝ дробове. Явно политическите паразити намират потенциален гостоприемник в журналистическата среда, а журналистите ни с нисък процент съдържание на антитела, поемат вируса за поредна години, но този път още по-тежко.

Маските са за да мълчите, а не за да ви пазят!

По думите на покойния Милен Цветков, поставянето на маска върху журналистиката беше с цел ограничаване разпространението на свободата в на словото. Но нещо ме навява на мисълта, че в България на журналистиката отдавна ѝ е сложена маска, но вирусът и тук остава с „неясен“ произход. Дали някой е изял прилеп, няколко пачки с лика на Алеко Константинов или няколко пестника, все още не се знае.

Ами, къде е ваксината, нали започна ваксинация? Класацията на „Репортери без граници“ показва, че „журналистиката, която е основната ваксина срещу вируса на дезинформацията, е напълно или частично блокирана в 73% от всичките 180 държави, изследвани от организацията„. Изгледа българската попада сред ваксинираните с AstraZeneca, с малки съмнения за нейната ефективност, особено когато медицинската сестра, инжектирала ваксината, идва по спешност право от парламента.

Има ли изход от епидемичната ситуация и в двете среди, още не се знае. На нас ни остава единствено да носим маските си и тихичко под тях да се молим в листовката на следващата пратка ваксини да не пише: „Произведено в Банкя“.

Карина Михайлова