От 4-ти на Световното по футбол през 94-а до 74-ти в класацията на FIFA през тази година. Звучи стряскащо, но погледнато през една по-дълбока призма, всъщност този факт не е толкова фатален. Държавата ни си има къде-къде по-важни ребуси за разрешаване, отколкото състоянието на българския футбол. Като например… проблемът със свободата на словото.

– Ало, 112 търся! Свържете ме моментално със „Спешна помощ“! Свободата на словото в България получи нова алергия след поредния срив в класацията на „Репортери без граници“, задушава се и е на път да изгуби не само битката, но и войната!

– Съжалявам, господине, в този случаи сме безпомощни и за наше огромно съжаление няма да можем да Ви окажем помощ! Ноо…, всъщност…, знаете ли, че има символика в това, че за този проблем звъните точно на 112?

– Разбира се, че съм запознат! Вашата линия – 112 – спасява животи, а 112-тото място по свобода на пресата и словото, което нашата родина заема, убива доверието в българската журналистика! А журналистика без доверие НЕ е журналистика! Довиждане!

Да, драги ми читатели, копаем дъното в тази класация. Медийният климат в страната ни е като този в Аляска – смразяващ! Тръпки ме побиват от гордост, като отворя статистиката за свободата на медийното слово през 2003 г. и видя рекордното 34-то място, което България заема тогава! Впоследствие отварям ранг листата за 2021 г., в която се лутаме из 112-тото и пак ме побиват тръпки – този път обаче от яд…

Свободата на словото означава никой да не казва на журналистите какво да пишат и говорят! В един перфектен свят, държавата, собствениците на медии, началниците и рекламодателите трябва да оставят в ръцете на журналистите пълната свобода на словото, защото това е най-важният им инструмент! Ние сме далеч от този перфектен свят – това е повече от сигурно! Държави с далеч-далеч по-развити демокрации изпитват проблеми от медийно естество, пък къде се бутаме ние! Но пък, от друга страна, не е никак нормално страни като Габон, Непал, Бутан и Киргизстан да имат по-свободна журналистика от нашата! Нали така?!

Журналистически смог

Истината е, че проблемът със ограниченото журналистическо слово у нас през последните няколко години е огромен. Огромен, не само от гледна точка на незавидните позиции, които заемаме. Те са крайният резултат от неглижирането на проблема. Никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти.

Никой не предлага решение и на проблема, свързан с екстремното свиване на националния медиен пазар. Той е предизвикан от невъзможността на традиционните медии да се издържат от своите потребители. С увеличаването на виртуалната и техническа грамотност на населението, аудиторията намира сходно съдържание, както новинарско, така и развлекателно, напълно безплатно в Интернет. По този начин фокусът от познатите медии се измества в посока на съдържанието в Мрежата, което е необятно. Резултатите – тиражите на хартиената преса се свиха главоломно, а някои издания дори загинаха.

При водещите телевизии положението е малко по-стабилно, но и там се забелязват някои негативни тенденции. Цените, на които се продават водещите телевизионни медии, рязко спаднаха и сега струват двойно, а дори и тройно по-малко отколкото преди 10-12 години. Цената на рекламните пакети в радиото стигна стряскащо ниски нива, което доведе до орязване на бюджета на самите програми. Като последица от изброените действия, качеството на материалите, представени в радиопрограмите, се занижи и отливът на слушатели е видим. Всяко действие си има противодействие, гласи законът на Нютон. Тук, в България, обаче, действия за решаването на този значителен проблем, не само за журналистиката, а и за обществото като цяло, липсват. Лошо, много лошо…

Предложения за справяне с проблема

Твърди, но добре обмислени решения трябва да се вземат, за да може журналистиката ни да излезне от плаващите пясъци, в които се намира. Аз ще дам своите:

1. Собствениците на медии да не са участници, както и да не са били участници в политическия живот в страната!

2. Всеки опит за политическа агитация на политическа партия или частно влиятелно лице към медия, както и слугинаж на дадена медия към определена партия – наказания и за двете страни!

3. Изграждане на стратегия за подобряване състоянието на хартиения медиен носител!

4. Изграждане на стратегия за връщане на слушателския интерес към радиото!

5. Изграждане на стратегия за еволюцията на онлайн медиите! Онлайн медиите да започнат да печелят от потребителите си чрез абонаменти! Хората с абонаменти да имат привилегии пред останалите!

6. Наливане на допълнителни пари в медийната и рекламната сфера, гарнирано с умното им използване!

Като завършек, нека всички се помолим в най-скоро време да се освободим от металните белезници, обхванали „дланите“ на журналистиката ни! Амин!

Теодор БАЛОВ