Звъни… Един път, втори път, трети път. „Ало, 112? „Бърза помощ“ за журналистиката!!!“. Чакаме… Ако журналистиката разчита на бърза помощ като пациента, починал на стълбите пред болницата, то… Бог да я прощава…!

Бавно, но сигурно, духът на българската журналистика се извисява към портите на Рая или по-скоро – потъва в дълбините на Ада. Това доказва 112-о място по свобода на словото – още едно стъпало надолу. СВОБОДНО ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО СЛОВО?! Да го видим и чуем, няма да повярваме….

112-о място? За него се съобщи като една обикновена новина за 150 починали от COVID-19. Достоверността на информацията за падението на журналистиката не е подложена на съмнение, за разлика от статистиката за новозаразените и смъртните случаи на коронавируса. 

Изобщо, българската журналистика може ли да се похвали с период, в който не ѝ е оказван натиск? Все пак, има и по-зле от нас. Винаги може да бъде по-зле. Медиите съобщиха за „тревожната ситуация в България“ – извод на „Репортери без граници“, докато в други държави – като Туркменистан, Северна Корея и Еритрея, няма да се излъчи такова падение.

Да, винаги може по-зле, но може и по-добре, нали? Не бива да се примиряваме с това, което имаме, ако не отговаря на очакванията ни. Трябва да се стремим към нещо повече, но някой стреми ли се към свободната журналистика?

Ще кажете, че политиците безмилостно режат крилата ни.

Но ако всички се обединят, как ще стане това? Помнете, че никой от синовете на хан Кубрат не е успял да счупил наръча с пръчки…

В българското самосъзнание винаги някой друг е виновен. Да вторачим поглед в медиите и журналистите, които непрекъснато са съревновават. Репортерите бяха квалифицирани като „мисирки“, а не отвърнаха на удара… Но ако се чуят отстрани, не би трябвало да се обидят. 

Отношението на обществото също има значение. Летните протести срещу правителството се предаваха на живо. В такъв случай монтажът не може да скрие неудобните моменти и многократно се видя освиркването на екипите на БНТ1, bTV и NOVA. По-голямата част от обществото не гледа новини, защото смята източниците им за „продажни“ и „политически зависими“. Младите хора също не се информират достатъчно. Реципиентите трудно отсяват достоверната информация. Липсва медийна грамотност във всяка прослойка на обществото и за това не е виновна само държавата…

Журналистиката е жертва на пари, власт, забрана.

На дрогиран шофьор, отнел живота ти навръх Великден. На безскрупулен младеж, който те изнасилва и пребива до смърт в парк посред бял ден.

Журналистиката е болна и нейното състояние се влошава. Ако е човек, който пие, пуши и преяжда от години, със сигурност ще има мъчителен край. Бавно се разяжда отвътре, претърпява един инфаркт, живее с високо кръвно и други придружаващи заболявания, па ексик и една корона, та отиде коня у ряката… Когато е на прага между двата свята, разчита на бърза помощ и се моли в следващите 40 минути, докато тя дойде, да оцелее. Но „спасителят в бяла престилка“ съобщава, че не могат да я приемат в лечебно заведение, защото няма места… Горката журналистика! Я оцелее на 112-о място, я не. Може пък Ванга да е предрекла, че и нейният спасител „ке доде“, тогава, видиш ли, ще да мръдне от стотака… 

Докато това се случи, ще вярваме в малкото смелчаци, отстояващи свободата на словото. А надеждата ще ни крепи, ако не я убие бездействието.

„Ало, 112, „Бърза помощ“ за журналистиката!!!“. No signal…

Кристина МИНЧЕВА