Министър-председателят в оставка Бойко Борисов на 19 април бе опериран по спешност след контузия по време на футболен мач. Причината – скъсан менискус. Отново. И то – само ден преди изслушването му в парламента.

За автентичността на операцията могат да говорят само лекарите. Както и за здравословното му състояние. А дали скъсаният менискус е просто случайно съвпадение в „точното време“ – можем само да гадаем. Ние, обикновените граждани, обаче можем да говорим за бягство от отговорност. И дълг към обществото.

Ако оставим настрана за малко скъсания менискус и насочим поглед към политическата сцена, ще станем свидетели на игра, в която политиците си предават един на друг отговорността за управлението. Тя се оказва бомба със закъснител и никой не иска да бъде на негов терен. Политическите партии, опозиция на ГЕРБ, гонят министър-председателя, а той, със скъсан менискус, но – с отлична възможност за комуникация (както се вижда и от снимката, очевидно не е легло), се крие. Въпросите към него остават да висят във въздуха.

Същевременно, Борисов се опитва да прехвърли така нежеланата отговорност на втората политическа сила – „Има такъв народ“. От там обаче мълчат. А доколкото знаем, лидерът ѝ не е скъсал менискус. Дали се крият – не е ясно, но най-важните въпроси си остават неотговорени. Пак.

Засега Слави Трифонов се изказва единствено от „трибуната“ си във „Фейсбук“ и не отговаря на журналисти

Лидерите на другите политически партии сега се надпреварват за медийно внимание, но те не са на „пангара“. Без да обвиняваме никой, но дойде ли техният ред, нищо чудно някой от членовете им да скъса менискус.

Питам се в цялата тази история за контузии, отговорности, избори и власт, къде остава обществото? Не е ли смисълът на съставянето на правителство точно в това – да се вземат под внимание интересите на гражданите, не е ли важно да се оправдае доверието, което сме им гласували? Всеки иска промяна, а когато стане въпрос за действия, никой не поема инициатива. Всеки чака другия. А ние, обществото, отново оставаме без отговори.  

Изглежда, политическите партии искат власт, но не и отговорност. Да, политиката е сложна и да, сблъсъкът на интереси е неизбежен. Но целта не е ли да се мисли ЗА обществото, да се действа ЗА обществото, а не ПРОТИВ него? Защото изглежда в момента партиите обслужват собствените си его и интереси. Не обществените. Партиите са разделени на две групи – статукво и промяна. С риск това да си остане поредният въпрос без отговор, ще попитам – дали наистина ще станем свидетели на промяна? Или и в следващите четири години, а може би и повече, ще се нагледаме на скъсани менискуси. Засега и този въпрос се нарежда сред многото, висящи във въздуха.

Десислава ЦЕНОВА