Живял някога в Бистришката гора един голям тигър. Тигърът от дванаЙсет години бил шеф на гората, но не поради липса на лъв, който да е Царят, а защото другите животни – гласоподавателите, на всеки 3-4 години избирали Него). И, тъй като бил модерен, обикалял царството си със специално возило, наречено Джипка, кръстено на него – от Джипко Бибитков.

Джипко обичал да тича из гората, да играе горски футбол и тенис и да се къпе в близкото езеро. Но най-любимото му занимание било да спи, а около него да се търкалят горски феи, които да разхвърлят златен прашец и тук-там някой пистолет.

Поредният четиригодишен мандат на Джипко минавал бързо и дошло време за нови избори. Годината била 3087, а денят – 1-ви април. Случило се така, че освен Джипко, като кандидат са шеф на гората се появил и певецът на гората – славеят СлавейчУ от Звучиндол. Резултатът на СлавейчУ бил сравнително добър, като успял да нокаутира предишния втори в надпреварата – кокошката Курниткова (двубоят между двамата пернати кандидати било буквално изкълваване на очите, но тъй като Славейчу от години ходел с черни очила, предимството било на негова страна). Тигърът Джипко толкова се притеснил за мандата си, че след поредния футболен мач, в който взел участие, рЕзко го заболял менискусът. Наложило се да бъде извършена спешна операция в горската болница, за да може лапата на Джипко да се оправи и отново да припка из своята (засега) територия.

Минали четири тежки месеца, в които единственото, което правел Тигърът, било да си седи в джипката, тъй като лапата му била контузена и не можел да шофира из гората, а през това време славеят СлавейчУ изнасял трети концерт в местната „ЛаСкара“ и почти сигурно било, че следващият Шеф на гората ще бъде той. Слоганът на управлението му се очаквало да бъде: „И само за мен! И само за мен! И само за мен!“.  

Виржиния Бориславова