Няма да говорим за покварата на големия град, за неговите курви и техните сводници, за евтиния кокаин и скъпи витрини. Няма да се качим в такси като Травис Бикъл и да хвърляме мизантропски порой върху тукашния хайлайф.
Докато представата за нощния столичен живот продължава да бъде подпечатвана с клеймото на декадентската порочност, крайните квартали са меласата, която ще продължава да брани баланса между тези два свята. Любопитното е обаче, че тези крайни квартали, колкото и да приличат на малки села в някои моменти, всъщност са гори тилилейски не само за столичните примати, но и за плахите пустинни сурикати на провинцията.
Въздухът в тези гори не се търпи
Различен е.
Той не идва от автомобилните бензинни изпарения от сърцето на София, а от въглищните тежки пластове от комините на скромните кепезарници. Ала не въздухът пречи на людете. Те са свикнали да пренасят в жертва своето здраве – бели дробове в замяна на топъл епидермис. В сладострастния град, приютяващ както изискани барове и ресторанти, така и долни бардаци, и по ръбовете се намират пиянски забави. Но с различен алкохол и различни цигари. На концентратната конференция у Жоро Истината няма пурети с вкус на ванилия или тропически наргилета. У тях има обикновения лютив тютюн и евтината ракия (понякога и домашна). Не, че алкохолът в клубовете не е някаква размита версия на самагон. У Жоро Истината поне има истина. Има и чалга. Хубава чалга.

Същите песни, ала по-приятни.
Същия текст, ама по-истински.
Същата мелодия, но по-мелодична.
И те не пречат. Няма да попречат и на някой ценител на Ференцовите рапсодии.
Ще простите на Жоро Истината.
Крайните квартали са светилището, което юношата напуска денем
за да се отърси от скуката, и убежището на старика, на който едва ли ще му се понрави Сивата гъска. Ще я пие. Но по-скоро не би усетил разликата. Пиянството ще е същото. Махмурлукът – различен. Крайните квартали са средата, в която вечер можем да видим тишината на селото и спорадичните проявления на познатия софийски живот.
За този музей не ви трябва гид. Експонатите сами ще ви водят. Тези квартали са чистилището, което не може да прецени дали се вмества в „големия град“ или е по-добре да остане извън него. И все пак те ще си останат това чистилище, което редовно трябва да напускаш, за да не се превърнеш в член на пиянската компания.
Това дори Жоро Истината не би ви го простил.
Автор: Петър Гаргов