Светослав Тодоров е роден в Добрич в семейство на музиканти. На 6 години започва да се занимава с музика, а по-късно завършва Музикалното училище във Варна. Продължава образованието си в реномирания Единбургски университет, a последна стъпка в обучението му е Кралския музикален колеж в Лондон, където завършва своята магистратура с отличие като пълен стипендиант.

Специализира в „Манхатън Скул ъф Мюзик“ в САЩ. Лауреат е на много национални и международни конкурси и е концертирал на редица значими европейски и световно сцени. През 2014 г. изнася концерт за британската принцеса Анна в Единбургския дворец, през юни 2016 г. Светослав посвети дебютния си видеоклип „Капустин Проджект“ на 90-годишнината на Кралица Елизабет, а през 2018-а дебютира и в легендарната „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. За негови ментори той смята големите цигулари Васко Василев и Найджъл Кенеди. Ето какво ни разказа той за музиката и своето вдъхновение…

Какъв е пътят от Добрич до Кралския музикален колеж в Лондон?

Пътят не е лесен, не е отъпкан, трябва да имаш висок стремеж, да се развиваш, нужно е постоянство, стратегия и желание за да успееш да се докажеш, за да те оценят хората.

Какво е усещането големи цигулари като Васко Василев и Найджъл Кенеди да бъдат твои ментори? Разкажи ни за срещата си тях?

Срещнах ги по време на моето обучение. Васко Василев прави майсторски класове в Кралския колеж, където аз също учих. Там се срещнахме и тогава тръгна идеята за моя първи самостоятелен видеопроект. Той се съгласи да ми окаже подкрепа, даде ми съвети, разменихме идеи и опит и така се зароди „Капустин Проджект“. С Найджъл Кенеди се запознах след един негов концерт. Имах късмет, че мениджърът му ме покани зад сцената, където се провеждаше един купон, посвирих му, той много ме хареса и се случи така, че и той си даде мнението по идеята за моя проект. Важно е за един млад артист да има подкрепата и опита в работата си от такива Величия в световната музика. Чувствам се късметлия, че успях да работя с тях и да ги познавам лично.

Как дойде идеята за “Капустин Проджект”?

Това е най-интересното вдъхновение, което съм имал. Получих го още първите няколко седмици след като влязох в Кралския колеж. Огромен шанс е да учиш в такава велика институция с именити професори и посещаващи музиканти. Веднага ми дойде идеята, че искам да направя нещо хубаво, което да свързва мен с Кралския колеж. По това време свирих една пиеса на руския композитор Капустин в стил джаз и заедно с моя джаз професор Майк Моран започнахме да работим над идеите как да направя моя проект. След това с много преговори, успях да запиша и клипа в Кралския колеж.

„Капустин Проджект“ е посветен на кралица Елизабет II, защо точно на нея?

Като крайна дата на излизане на клипа бях поставил юни месец 2016 г., след края на моя годишен изпит. Тогава кралицата празнуваше своята 90-годишнина. Реших, че би било хубаво да го посветя на нея и започнах „Капустин Проджект“ с импровизация на британския химн.

Как се зароди любовта ти към музиката? Мечтаел ли си за друга професия?

Не. От малък съм показвал, че искам да стана изпълнител. Моите родители са народни музиканти и в нас винаги е звучала най-различна музика, предимно народна. Имахме една гайда, на която аз свирех рано сутрин, опитвайки се да имитирам народни изпълнители. Тогава карах и баща ми, който свири на акордеон, да го обръща за да имитира пиано и така се случиха нещата по-нататък.

Свирил си в много известни концерти зали – като „Роял Албърт Хол“ в Лондон и „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. Какво е настроението там, как реагира публиката на твоите концерти?

Благодарен съм, че получих възможността да свиря в „Карнеги Хол“, защото за мен това е най-голямата зала в света. Това е и най-голямото ми постижение – в резултат на моите умения, труд и опит през годините. Процесът по подготовката е много дълъг и специфичен, защото когато отидеш на място, се впечатляваш от самата сграда, влизаш вътре, знаеш какви имена са свирили там, знаеш, че нямаш право на грешка, трябва да докажеш защо на теб е дадена възможността да свириш на такова място. Аз успях да се насладя на тази възможност, а реакцията на публиката беше ясен знак, че съм се представил добре. Всички станаха на крака накрая, а посланици на България ми стиснаха ръката и ми казаха, че са впечатлени от мен.

През 2018-а стана носител на Наградата за полет в изкуството “Стоян Камбарев”. Какво ти даде тя?

Не съм очаквал, че ще получа тази награда. Бях номиниран, отидох на церемонията, но никой нищо не ми казваше. Специално тази година на мен ми направиха огромно впечатление останалите участници, всеки си беше доказан в своята област. За мен тази награда е голямо признание, защото е национална и се дава веднъж годишно. Радвам се, че ме избраха и че са ме оценили. Всяка награда носи значение, самочувствие, удовлетворение, което е важно за развитието на един млад музикант.

Замислял ли си се за издаването на албум?

Да, още преди номинацията ми за наградата „Стоян Камбарев“ имах тази идея. Това е най-важната част от моята реализация за в бъдеще. Тъй като получих парична награда, като победител реших да я инвестирам в създаването на албум.

Ако можеш да решиш само един проблем на България, кой би бил той?

С: Културата, ценностите на хората, мисленето им. Начинът, по който се мисли. Действам по този въпрос и се надявам в бъдеще да видите какво имам предвид.

Какво да очакваме от Светослав Тодоров през тази година?

Надявам се това да е годината на реализация на моя албум. Имам няколко участия в столицата със софийски солисти, в рамките на фестивала “Софийски музикални седмици”. През 2019 г. се отбелязват 50 години от създаването на един от най-известните български фестивали.

Какво е твоето послание към младите хора, които искат да се занимават с музика, с изкуство?

Ако искаш да се занимаваш, трябва проявяваш увереност, интерес, упоритост, да имаш ясна цел, късмет и най-вече търпение. Иска ми се младите хора да търсят винаги и да мислят, за да могат да променят света към по-добро.

Автор: Михаела Димитрова