За него атлетиката е всичко. Ако го срещнете на улицата, по-добре не правете опити да го задминете, защото сте обречени на провал. Той е най-бързият българин в последните няколко години, а за тежкия си поход до върха ще ви разкаже самият той – Денис Димитров.

Името му е Денис Димитров, а неговото призвание – 100-метровата права на лекоатлетическата писта. Откриваме го у дома, където току-що се е прибрал от тренировъчен лагер на високопланинската спортна база „Белмекен“ – „вторият дом“ на редица български спортисти, които прекарват голяма част от времето си именно там, на над 2000 метра надморска височина.

Пътят на българина преминава през футболното игрище, за да стигне до лекоатлетическата писта, където започва да гравира своята история. За избора между бутонките и шпайковете, за рекордите, за тежките моменти и за едно ново предизвикателство – всичко това ще ни разкрие Денис в откровено интервю. Димитров държи третия най-силен български резултат на 100 метра в историята на леката атлетика – 10,16 секунди. Зад гърба му отлежават и два сребърни медала от европейски първенства – един при юношите и един при младежите до 23 години.

Какво обаче се крие зад тези успехи?

Всичко започва от най-обикновено училищно състезание по бягане преди повече от 11 години. Денис печели надпреварата с огромен аванс пред останалите деца, разбирайки за себе си, че бягането е неговото призвание. В по-късен етап атлетът попада на кръстопът, където трябва да вземе важно решение – футболът или леката атлетика. Димитров е прекарал известен период в школата на „Литекс“, но в крайна сметка предпочита тартана пред тревната настилка.

Резултатите не закъсняват. Едва на 19 години атлетът поставя национален рекорд на 100 м за старша възраст (10, 16 сек), с което се доближава само на 3 стотни от рекорда при мъжете, поставен от Петър Петров преди повече от 38 години. На колко точно усилия се равняват тези три стотни разлика, Денис отговаря: „Това са вече пет години усилена работа и съм твърдо решен на шестата да успея да ги сваля.“

Времето от 10,16 секунди изпраща Димитров на върха в европейската и световната ранглисти при юношите. 2013-а се оказва една от най-успешните в кариерата на спринтьора, който успява да спечели и сребърен медал от Европейското първенство за юноши в Италия. Рекордното време на Димитров остава ненадминато и до днес, като бегачът не среща особена конкуренция в страната през годините. За усещането да знаеш, че си най-бързия българин, Денис споделя: „До скоро го приемах за даденост и бях забравил, че да поддържаш шест години форма и да нямаш загуба в България, не е лесно. Но това ме прави щастлив и дава смисъл на живота ми.“

100-метровият спринт продължава да привлича най-голям брой зрители

на атлетиката поради динамиката и борбата за всяка стотна от секундата. Всяко движение, всеки миг се оказват от изключително значение за крайния резултат, а мисълта на Денис, преди да се „изстреля“ в своя коридор, е само една: „Казвам си, че съм най-добрият, че трябва да реализирам труда, който съм положил на тренировки, и че трябва да смачкам конкурентите си!“През тази година Димитров успя да подобри личния си резултат и в по-дългия спринт на 200 метра (20,92 сек.). Това обаче далеч не означава, че Денис е изместил фокуса си върху дистанцията от половин обиколка: „Определено 100-те метра си остават моята тръпка и ще преследвам големия резултат докрай. 200 метра бягам за удоволствие.“

Както всеки професионален спортист, Денис също минава през неизбежни трудности: „Последните две години бяха тежки за мен, защото не успявах да реализирам труда си, не виждах резултата, който искам, а това ме караше да се чувствам зле. През 2016 г. не ми достигнаха две стотни да замина за Олимпийските игри в Рио, което също ме разочарова. Това е част от спорта и от живота.Старая се винаги да вадя поуки след грешки или неуспехи. Това ме прави по-силен.“

Атлетът

признава, че му е минавала и мисълта за отказване от спорта

но след това се съвзема бързо: „Това са били мисли след неуспех на определено състезание. На следващия ден винаги съм ставал с нови амбиции и съм търсел къде е грешката, за да не я повтарям. Гледам напред и не се връщам назад. Сега съм по-мотивиран от всякога и искам да мисля за бъдещето си и целите, които имам пред себе си“, добавя още Денис, като разкрива и от какво черпи мотивация: „Желанието ми за победи. Когато спечеля едно състезание, винаги съм много горд със себе си.“

„Също така ме мотивират и близките ми хора, които всеки ден са до мен и ми дават сили да продължавам и да давам всичко от себе си. Това са моята годеница Виктория и моят треньор и най-добър приятел Милен. Това са хората, които в най-трудните ми моменти бяха до мен и вярваха в мен. Много ги обичам!“

Запитан кои са най-важните качества за един спринтьор, Димитров изтъква следното: „На първо място, искам да благодаря на моите родители, че са ме създали, и на Господ, че ме е дарил с таланта да бягам бързо. Искам да благодаря и на всичките ми треньори, с които съм работил досега. От всеки съм научил по нещо и това ме е изградило като един професионален атлет.“

„Разбира се, талантът е 20% от успеха, а трудът 80%

Бързината е комплекс от много неща. Трябва да бъда професионалист в това, което правя. 50% са тренировките, а останалите 50% са начинът на живот, който водя и това как се грижа за тялото си. За да искам да взема максимума от него, аз трябва да се храня добре, да се възстановявам добре, да си почивам и да мисля само за целта, която имам пред себе си, а моята цел е да бъда винаги най-добрият!“

В последните няколко месеца атлетът работи и по нов проект, свързан с тренировки на закрито. „Реших да поема това предизвикателство, защото след толкова години на пистата, участвайки на големи форуми, съм натрупал много знания и опит“. Всеки, който проявява интерес към тренировките на Денис, може да се срещне с атлета и да научи повече за тях. Залата се намира в „Студентски град“, в сградата на Зимния дворец. Атлетът обаче не желае да се определя като треньор, а единствено като човек, който помага на спортисти да повишат своите физически качества: „Треньор е много силна дума. За да си такъв, на първо място трябва да си човек, осъзнал правилния път на живота, преминал през много трудности и изпитания.“

Най-важният урок, който Денис иска да предаде на младите хора в България, е да не спират да мечтаят

„Всеки трябва да намери своя път в живота и да го следва, а за да има път човек, той трябва да има цел. Мечтайте всеки ден, представяйте си какви искате да бъдете и какво трябва да направите, за да успеете.“

Димитров остава фокусиран върху своите цели на пистата, въпреки новото предизвикателство:: „Имам пред себе си европейско първенство в зала в късия спринт (60 метра). Искам да подобря личните си постижения и на трите спринтови дистанции (60, 100 и 200 метра), а това значи и да подобря националните рекорди на България.“

Спринтьорът е оптимистично настроен и по отношение на развитието на атлетиката в страната: „Задава се едно хубаво поколение, което показва много добри резултати. Надявам се треньорите да ги запазят и да тренират по съвременния начин, който ще удължи спортните им кариери и ще радват България по големите форуми.“

Леката атлетика за Денис е… „Всичко! Благодарение на нея, аз станах човек с амбиции, цели и мечти.“ По този начин българинът описва любимия си спорт. Спортът, който го е изградил като личност. Мястото, което му е предоставило възможност да разгърне своя потенциал. А може би тепърва предстои да се разгръща? 

Автор: Стефан Йорданов