Когато нямаме конкретни знания по дадена тема, сме много по-податливи на манипулации. Факт. Да се замислим обаче дали имаме такива знания по повечето актуални теми. (Без да проверяваме в Google.)

Какво предвиждат промените в директивата за командированите работници? (т.е. Европейският съюз иска ли да вземе хляба на българския шофьор или не?) Докъде са в европейската си интеграция страните от Западните Балкани? (т.е. има ли „консенсус” за приемането им в ЕС, или няма?) А какво точно прави ЕС и какви са тези периодично появяващи се в информационния поток легализиране на педофилията, бежанци, които получават между 3000 и 5000 евро издръжка на месец в някоя държава от ЕС (в зависимост от интерпретацията) и прочее?

Ако не се консултираме редовно с източници на информация – а именно съответните документи, записи на речи, световно утвърдени информационни агенции – шансът да знаем е доста малък. По-скоро сме под влиянието на общи впечатления в зависимост от медиите, които следим – ЕС е добър или лош, но какво конкретно прави – това е друга тема.

Когато разчитаме на общи впечатления, сме много податливи на дезинформация. И това е реална опасност за индивидите и за обществото като цяло. Как да се предпазим? Като за начало – добре е да правим разлика между дезинформация и фалшива новина.

Фалшива новина може да произведе всяка утвърдена медия

Достатъчно е някой журналист да не си свърши работата – било то поради незнание, невнимание или стремеж към оригиналност. И тук изобщо не става въпрос за циркулиращите “новини” за изпълнителки на кръшни балкански ритми, природно (или хирургично) надарени дами и пр. Не става дума и за депутата от БСП Таско Ерменков, чиито твърдения за отровената вода в София бяха препечатани от немалко медии. А за съвсем прозаични грешки.

На 4 октомври 2017 г. Европейският парламент даде съгласието си България и Румъния за получат достъп до визовата информационна система на Шенген. Гласуването започна в 12 часа и 4 минути централноевропейско време , т.е. в 13 часа и 4 минути българско време. Няколко авторитетни български медии обаче съобщиха за това предсрочно.

На своя сайт „Нова телевизия“ обяви новината в 11 часа и 8 минути българско време под заглавие „ЕП подкрепи България за достъп до визовата система на Шенген“. Агенция БГНЕС предаде информацията на „Нова телевизия“ в 11 часа и 41 и минути българско време. В 11 часа и 37 минути българско време Българската национална телевизия съобщи същото със собствен, а не буквално преписан текст. В 12 часа и 39 минути българско време, т.е. в 11 часа и 39 минути централноевропейско време  новината се появи и в сайта „Офнюз“.

Когато новината вече се бе появила в четири авторитетни български медии, сред които и националната телевизия, евродепутатите все още се готвеха да гласуват.

Куриозна ситуация с резултат именно фалшива новина

Като отчита, че феноменът надхвърля ограничаващото и подвеждащото понятие „фалшиви новини“, експертната група на високо равнище по фалшиви новини и дезинформацията в Интернет към Европейската комисия въвежда понятието дезинформация.

Дезинформация е всяка форма на фалшива, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана умишлено да навреди на обществото или за печалба – това гласи дефиницията на експертната група.

Ключово от тази дефиниция е умишлената природа на дезинформацията и целта й да навреди на обществото. Но по какъв начин непознаването факти като гореизброените ще навредят на обществото, ще попитате…

Ами, просто е – недобре информираното общество лесно се манипулира

Лесно е да си помислим, че несъгласието на българското правителство с предложените от френския президент Еманюел Макрон промени в директивата за командированите работници е “защита на националния интерес”.

Така бе постигнат и компромисен вариант, при който от т.нар. Пакет за мобилност отпадат изисквания шофьорите да се прибират до родното си място на всеки 3 седмици, след третия ден в страна от ЕС на шофьора да му се плаща по нормите за командировки на държавата, в която е влязъл; да не се спи в кабините на камионите, промени в правилата за шосейния каботаж, който на практика ще го премахне. Българските превозвачи определиха предложенията на френския президент Еманюел Макрон като протекционизъм, чиято цел е да изхвърли от пазара източноевропейските фирми.

Действително, ако те бяха приети и за шофьорите на камиони, немалко български превозвачи щяха да фалират, а шофьорите – да загубят работата си.

Пропуска се отбелязването на факта, че ако ниската цена на труда е единственият критерий, по който се измерва конкурентоспособността на българските шофьори, едно увеличаване на заплатите им би ги извадило от състезанието. А икономическия растеж у нас, стимулиран отчасти от еврофондовете, в крайна сметка ще доведе до увеличаване на цената на труда. И накрая превозвачите отново ще загубят от европейските си конкуренти. Или квалифицираните ще си намерят работа в западноевропейски фирми, които ще им осигуряват изброените горе удобства.

За правителството обаче е удобно превозвачите да са на негова страна и хората масово да смятат управляващите за защитници на националния интерес.

А това, знаем, проличава на избори

На обществото вредят и продължителни дезинформационни кампании, които играят със страховете на хората. Мигранти, изнасилили малко момиченце, е редовно повтаряща се история от този вид. Тук се проявява и друга типична черта на дезинформационните кампании – простите и генерализирани отговори, които дават на сложни въпроси.

Логично е всеки родител да реагира емоционално на подобна „информация“. И да не потърси източници и потвърждения, а вместо то вада сподели във „Фейсбук“ и така фалшивата новина да достигне до повече хора. И масовата аудитория остава с общото впечатление, че

мигрантите са дошли да унищожат европейската цивилизация

и либералните държави са виновни за това, че ги допускат. Подобни „новини“ най-често могат да се проследят до първоизточник руска медия. След това обаче те биват препечатвани от техни идейни съмишленици в други страни или направо от сайтове, които получават пари от Кремъл (за справка – базата данни на портала EU vs. Disinformation). Обикновено подобни кампании са съставна част от т.нар. хибридни войни. А жертва може да стане всеки от нас, който разчита на общи впечатления за действителността, а не на факти и проверени източници. Отговорността на (бъдещите) журналисти е не по-малка – те трябва да се превърнат в надеждни информатори, а не самите те да допускат да бъдат подвеждани от фалшиви новини.

Автор: Елица Симеонова