Две. Точно две са книжарниците в Студентски град. Едната е абсурдно трудна за откриване, скрита зад пейките на денонощна закусвалня и огромен надпис „Пералня“, и навярно вече не работи. Другата е в района на Техническия университет и учудващо в нея предлагат освен учебници, и художествена литература. Но в картите на „Гугъл“ не можете да откриете никоя от тях. Картите на „Гугъл“ не откриват книжарници в Студентски град.

 На пръв поглед обяснението е много просто – няма търсене, затова и липсва предлагане. То обаче е твърде наивно и поставя под общ знаменател голяма група хора, което никога не води до точни изводи. Още повече, че в квартала не живеят единствено студенти. Проблемът е комплексен и неговите корени трябва да бъдат потърсени по-дълбоко – във висшите образователни институции, в които младите трябва да бъдат приети преди да заживеят в Студентски град.

Преди няколко месеца ректорът на Софийски университет проф. Анастас Герджиков обяви,че за да бъде подобрено образованието вече ще се търси качество, а не количество. Това намерение прозвуча много добре, ала след него за пореден път последваха редица аргументи за ниското качество на българското образование. Защо студентите ги мързи да учат? Дали проблемът е във възпитанието или в училище, може ли да се търсят тенденции в поколенията и

изобщо някога знаел ли е настоящият студент как да учи?

Все въпроси без ясен отговор. Но до момента, в който университетът спре да приема всеки осмелил се да си подаде документите, много уместен е следният въпрос. Защо няма книжарница на университетското издателство в Студентски град? Нали се борим за по-високи позиции в международните класации по четене, писане,качество на образованието и т. н. Много удобно биха могли да я отворят в близост до обновеният през 2009 г. филиал на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ например. Нищо, че студентите не биха забелязали и него, ако не беше точно до Настанителната комисия, която им е необходима, за да заживеят на общежитие.

Студентските блокчета, силно напомнящи периода на социализма със своя стил, са собственост на самия университет и за да ги ползват студентите все пак трябва да плащат наем и консумативи. За по-претенциозните младежи семплото обзавеждане и липсата на удобства вероятно също представляват проблем. От гледна точка на образованието обаче проблемът е другаде. Общежитията са на поне час път от всеки факултет на университета.

Това, което липсва в Софийски университет, е кампус

В Ректората има лекционни зали,библиотека и книжарници, но пък липсват общежития. Идеята на кампуса е не толкова студентите да живеят близо до университета, колкото да се създаде среда изцяло в услуга на образованието. Общежитията в София обаче са в квартал, където библиотеките са слабо използвани, тъй като във факултетите литературата е много по-богата, книжарници почти липсват, а преобладават нощните клубове,закусвалните, салоните за разкрасяване… Не само заради търсенето, но и заради евтината работна ръка.

Защото,  ако си говорим за потребности, трябва да признаем още нещо. Голяма част от студентите започват да се издържат сами, идвайки да учат в София. Те не търсят книжарници в Студентски град, търсят работа. А ако отидат на лекции в свободното си време, пишат в старите си ученически тетрадки, в тефтери от 80 листа, на разписките от пералните.

Стипендията за отличен успех от 150 лева е крайно недостатъчна

имайки предвид, че повече от половината отиват за плащането на месечните сметки само за общежитие. Пари, които се връщат обратно в Университета. И нека бъде ясно, че на голяма част от младите, не им е приятно да работят в нощни смени в супермаркет, нонстоп или дискотека. В такъв случай добър вариант е някой мол на час, час и половина път. В моловете пък е пълно с книжарници. Тогава защо са им на студентите книжарници в Студентски град, щом там те не живеят, а само спят?

На другите хора, които живеят в квартала, също не са им необходими. Те работят в други квартали просто, защото тук няма какво. Няма още къде да отидат на театър, на кино, няма и хубави барове. Мястото, което би трябвало да е културен център на столицата, с множество възможности за стажове по различни специалности, за обучения и образователни програми, се задушава от пошлост.

Но никой не се интересува от това до момента, в който се сетим, че настоящите студенти са поколението, от което зависи всичко. Истината обаче е, че от тях зависи твърде малко. На първо време те трябва да се борят, за да учат в университета, след като вече са приети в него. Чак след това ще могат да помислят за книжарниците в Студентски град.

Автор: Огнян Цветков