Кафенета, магазини, дискотеки – това представлява Студентски град. Рай за богатите мамини синчета и девойки, които не дават и пет пари за бъдещето си и ад за онези, на които им пука. Книжарниците са изчезнал вид в него. Защо?

След като не можах да намеря отговора сама, реших, честта трябва да се падне на някой друг. И така зададох простичкия въпрос „Защо няма книжарница в Студентски град?“ на един познат, а той ми отговори с думите: „Не знам, ама има много копирни центрове!“. Неoспорим факт. Но с какво един копирен център се доближава до книжарницата? Как изобщо той би могъл да я замести? Разбира се, и от двете можеш да си купиш химикалка, но пък и в хранителните магазини ги продават. ама не сме тръгнали да ги сравняваме с книжарници. Бих казала, че един копирен център е на светлинни години от книжарницата. Това е

едно от малкото места в Студентски град, където не можеш да се наливаш с алкохол

и да срещаш празни погледи, точно както в книжарниците. Те са места, където възможностите са много, а очите на търсещия са винаги пълни и никога празни. Там съществува надеждата. Можеш да я докоснеш. Пръстите на ръцете няма да ми стигнат да изброя дискотеките и механите в Студентски град, а когато се опитах да се сетя за място, от което да си купя последната книга, излязла на пазара, ме заболя главата.

Първото нещо, с което свързах отсъствието на книжарници, е още по-голямата липса на търсене на книги от страна на живущите в „града“. Една от най-редките гледки в Студентски е т.нар. “четящ човек”. Той е митично създание. Равнява се на това да видиш заведение за здравословно хранене или пък да излезеш в петък вечер и да няма километрична опашка пред прословутата „Плаза“. В градския транспорт съм срещала един, двама, които четат, но това е доста рядка гледка.  Най-често обаче, тези с книга в ръка, седят до бесен чалгар, от чиито слушалки звучи най-новото от пайнерите. Не казвам, че чалгата е виновна за това. Защото не е. Никой няма право да вини една култура и влиянието, което тя оказва за това, което се случва с друга. Хората не са казали просто така, че това, което сам си направиш, друг не може да ти го направи. Сам си избираш дали да си нискокултурен и духовно беден.

Най-тъжна е липсата на желание това да се промени

И колкото повече време прекарваш в Студентски град, толкова повече се забелязва как се гледа с неохота към тази промяна, която е на една книжарница разстояние.

За последния месец в Студентски град отвориха врати ново кафене, няколко магазина за алкохол и цигари, заведения за бързо хранене. И пак нито следа от книжарници. Отново задаваме въпроса “Защо”? А мястото за отговор си седи празно.  Навярно скоро никой няма да се захване с този бизнес тук и

да рискува сигурната си печалба от поредното заведение

Вие бихте ли?

За разлика от книжарниците, четящият човек не е изчезнал вид. Той чисто и  просто е рядкост в “Града на купона”. И то голяма. Това е единствената добра страна в този коментар. Виждам отвреме навреме, тук-там, някой млад човек с книга в ръка и се усмихвам, защото разбирам, че има надежда. Че младото поколение, което се спуска по увеселителното влакче, наречено Студентски град, не се е понесло с пълна сила към деградацията, а че надеждата съществува. А, макар и малка си, е все пак надежда…

Бележка:

В крайна сметка, открих книжарница в Студентски. Вярно, вътре имаше само 15-20 томчета, от които поне половината втора ръка, но все пак си беше истинска книжарница. Продавачът ми обясни, че книгите са толкова малко, защото ги купува само, когато има поръчка. Не смее да зарежда просто така. Защо ли?

Автор: Петя Видолова