Златимир Йончев: Журналистиката те заразява и поразява и никога не те пуска

Кои новини се съобщават най-трудно? Има ли истинско приятелство в телевизията? И кой е най-яркият спомен от ФЖМК?

Успешният журналист и възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” Златимир Йончев разкрива пред „Z-Media“. През своята професионална кариера преминава през медиите – ТВ плюс, БНТ, BiT и Bulgaria ON Air, като в обществената телевизия е водещ на централната информационна емисия новини. Златимир е автор на силна документалистика, а преди да заеме сегашната си позиция на водещ на сутрешния блок на Bulgaria On Air, той налага името си и става едно от любимите лица на „Емисия България“ – публицистично предаване по BiT.

Г-н Йончев, с какво Ви спечели журналистиката и защо решихте да я изучавате?

Много са причините. От една страна знаех, че е динамична професия, която е свързана с много контакти и разнообразна тематика, от друга страна имах вътрешното усещане, че това е сферата, в която мога и искам да трупам умения и да покажа своите заложби.

Ако се върнете назад във времето, бихте ли направили същия избор – журналистиката?

Категорично – да! Но и няма да излъжа и бих предупредил всеки начинаещ журналист, че това изобщо не е лека работа. Изисква се много отдаденост, жертви и дори лудост (от хубавата и съзидателна). Сега – от позицията на човек с 11 години опит зад гърба си, мога и да кажа, че журналистиката те поразява и заразява, и никога не те пуска.

Какво от работата като журналист Ви допада най-много?

Идеята,че можеш да бъдеш полезен, да даваш гласност на теми и проблеми и с работата си да помагаш за тяхното разрешаване. Също и това, че благодарение на работата си съм се срещнал и съм комуникирал с безкрайно интересни и ерудирани хора.

Имаше ли нещо, с което трябваше да се преборите преди да започнете работа в телевизията?

Имаше дребни трески, които съм поиздялкал във времето, но процесът не е завършен. Ако искаш да си журналист , а не четец на ауто-кю, трябва да надграждаш непрекъснато и да се учиш.

Кое беше най-голямото предизвикателство по пътя Ви?

Не е едно. Спомням си вълнението и неопитния младеж, който в началото на втори курс беше избран за водещ на туристическо предаване по БНТ. При мен беше интересно изкачването по телевизионната стълбица. Започнах като водещ, а доста по-късно минах и през ковачницата на репортерската работа и то в полезно потребителско предаване.

Коя е новината, която сте съобщавали най-трудно?

На няколко пъти се е случвало да чета за кончината на хора, които познавам.Черните хроники и събитията, свързани с жертви и смърт винаги са ми били по-трудни. Преживявам част от тях.

Има ли истинско приятелство в телевизионните среди?

Имам и продължавам да имам. От всяка медия, в която съм работил, пазя добри спомени и хора, с които имам близки контакти. Смятам, че и тази сфера не прави разлика от останалите и има достатъчно количество готини и нормални хора, но и доста агресивни и негативни личности. Аз се обграждам и функционирам нормално с първите.

До каква степен Факултетът по журналистика и масова комуникация е помогнал в развитието Ви като журналист?

Белязан съм – в добрия смисъл на думата. Най-ценното са ми спомените и онези прекрасни колеги, които сега са пръснати в различни електронни медии и издания, и с които си помагаме и се крепим.

Кой е споменът от ФЖМК, който никога няма да забравите?

Първият ден във факултета, запознанството с колегите и речта на проф. Боян Биолчев (б.р. по това време ректор на ректор на Софийския университет) на откриването, от която помня колко трябва да уважаваме стойността на думите и словото, което използваме.

Какво от времето в университета Ви липсва най-много?

Онова чувство на ентусиазъм и енергията, която имах да правя колкото се може повече неща, за да се доусъвършенствам.

Коя е учебната дисциплина, която изобщо не харесвахте?

Признавам си – статистката. Винаги съм бил човек с афинитет към литература, география и история. С математиката и точните науки сме се спогаждали, но без особено да правим едни за други.

Когато сте били в университета, все още не са били навлезли смартфоните, с какво запълвахте времето в скучните лекции?

О, имахме си достатъчно интересни занимания. От рисуването на карикатури и шаржове, до измислянето на смешки и забавни истории. Никога не ни е било скучно.

Кой преподавателски “бисер” е останал завинаги в съзнанието ви?

Светла му памет, никога няма да забравя една лекция на проф. Минчо Драганов по социална психология. В нея той ни разказа увлекателна история за неговото познанство с бразилски президент. Слушахме силно респектирани и улисани.
Историята се оказа лъжа, за която той ни призна, а целта му беше проста – да спрем да говорим помежду си и да слушаме неговата лекция. Успя по невероятен начин да ни „подхлъзне”.

Кое е качеството, което най-много ви е помогнало в журналистическата професия?

Вроденото ми любопитство, комуникативността, умението да говоря дълго и да убеждавам с факти.

Спомняте ли си първия път, когато ви разпознаха на улицата?

Спомням си по-скоро един от последните. Не, че са страшно много, и не, че държа на това, но все пак се зарадвах, когато, купувайки си кафе срещнах младеж, който ми призна, че записал да учи история в университет, защото гледал редовно туристическото предаване, което правех.

Ако не бяхте журналист, щяхте да сте…