Гълъбите преметачи летят високо, обръщат се и падат към земята. Има плитки и дълбоки преметачи. Ако се чифтосат два дълбоки, потомството им ще се премята до земята и ще умре. Това е наследено вродено поведение. Има го и при хората.

Ирландската журналистка Вероника Герин е била дълбок преметач. Жалко, че двамата й родители – също.

Към края на миналия век една от най-малките държави в ЕС се бори със същите проблеми, срещу които е изправена България днес. Потова време Ирландия е затънала в корупция и престъпност, за борбата, срещу които няма адекватни мерки. В тази обстановка журналистката Вероника Герин прави редица сензационни разкрития в най-тиражния ирландски вестник „Sunday Independent“ за множеството злоупотреби на цяла класа, която се издържа с наркотрафик. Навярно Герин не прави избора си съзнателно. Това не е нещо, което един журналист решава на момента. Важното е, че тази журналистка се изправя срещу неправдата и публично я заклеймява, назовавайки поддръжниците ѝ с истинските им имена. Тя се бори за „излекуването“ на своята държава от мрежите,които наркомафията е създала. И накрая заплаща за това с  живота си. През юни 1996 година

Вероника Герин е публично убита на червен светофар

Това също се превръща в сензация. А саможертвата ѝ води до редица промени, включително приемането на Закон за облагите от престъпления и създаването на „Бюрото за активи, придобити отпрестъпления“. Саможертвата ѝ е последвана от промяната.

По ирония на съдбата, Вероника Герин умира на 26 юни– Международния ден за борба със злоупотребата с наркотици. Тази година насъщата дата ще се навършат 22 години от смъртта на журналистката. В България също се отбелязва тази дата, но строги мерки срещу наркоразпространението все още няма. Дали защото още никой не е убит заради това?! Това няма и как да стане, защото няма журналист, който да се е изправил срещу проблема, за да го направи сензация. Макар че е малко късно за това. Подобни сензации не прави български журналист, а чужд. Още една ирония на съдбата.

През месец март 2007 г. е публикувана статията на американския разследващ журналист Джеф Стейн в списанието „Congressional Quarterly”, в която той прави разкрития за връзките на тогавашния кмет на София и настоящ министър-председател на Република България Бойко Борисов с организираната престъпност в страната. Статията вдига много шум, следват много коментари, но разследване така и не е направено поради липса на ясен източник на информацията за Борисов. Има и други чужди източници,които говорят за връзките на Бойко Борисов с наркомафията в страната и на Балканите, но журналистическо разследване на българска медия в тази връзка още не е обявено. Няма, няма и да има.

Защото е трудно да пожертваш собствената си сигурност, за да започне промяната

Една година след непотвърдените на българска земя разкрития на Стейн скандалният хърватски журналист и собственик на седмичника „Национал“ Иво Пуканич е убит при бомбен атентат заедно със съдружника си  Нико Франич. За убийството е разследван сръбският наркобос Сретен Йосич, често свързван с Бойко Борисов. Той е оправдан поради липса на доказателства. Виновниците,които са били приближени на Йосич, са заловени и все още излежават присъдите си. Има информация, че Пуканич е бил наблюдаван седмици наред преди атентата.Съмненията, че Сретен Йосич е поръчителят на убийството му остават. Вероятната причина е отмъщение за сензационните публикации в „Национал“ за престъпната дейност на сръбския наркобос. След смъртта на Пуканич хърватските власти предприемат строги мерки срещу организираната престъпност.

Изглежда има и други смели журналисти като Вероника Герин, които да се изправят срещу проблемите, дори и това да означава да загубят живота си. Само че, не са българи. А за обикновения човек този живот нее изгубен, доказателство е, че има смисъл да се бориш.

На 18 май стана ясно, че българската журналистка и депутат от БСП Елена Йончева е осъдила Бойко Борисов и ГЕРБ за клевета, след като по време на предизборната кампания той каза, че държавата е плащала милиони левове за репортажите на журналистката зад граница. Удобна е препратката със съдебната битка между Йончева и вицепремиера Валери Симеонов в края на миналата година, след скандалните ѝ разкрития за трафика на бежанци на българо-турската граница. И в двата случая българската Вероника Герин излезе своеобразен победител. Само че победител на политическата сцена. Не и в журналистиката. Защото на 30 май стана известно решението на МС снимането на оградата на границата с Турция да е забранено, тъй като съоръжението е със стратегическо значение за националната сигурност. За българина победата на Йончева е лична, не засяга обществото. А журналистката отдавна не живее в опасност. Тя лавира страхотно в политиката и журналистиката, която на местатака силно се задушава от политическо влияние.

Днес България се различава много от Ирландия. Най-голямата разлика е в свободата на медиите и

готовността на журналистите да„отровят“ себе си, за да „излекуват“ народа

Продължава да се говори за мрежите за наркотрафик в България, за корупцията и зависимостта на медиите. Но главно в чужбина. А това не е сензация. Превърнало се е в ежедневие. Българинът или се прави, че не го знае, или вече отказва да повярва. Същото се отнася и за българския журналист. Разликата е, че единият има и власт да се бори с проблемите, и трибуна да ги изобличи. Той има силата да създава сензации. 

Вероника Герин умира, удряйки се в земята със страшна сила. Това не е случайно, нито пък е неин личен избор. Следствие е от неминуемо вродено поведение. Поведение на дълбок преметач с родители дълбоки преметачи. А човеците, спечелили от тази саможертва, ще оценят пролятата ѝ кръв рано или късно. Но по-скоро късно.

Автор: Огнян Цветков