В родния публичен живот има една неподвластна навремето тема. Дали ще стане дума за политическите лагери, дали за някакъв несъществуващ АЕЦ или за героя на Хелзинския комитет отец Пауло Кортези – винаги има нещо гнило в Белене. Горкото градче!

Защо съдбата бе така безмилостна към него? Вместо да го дари с посредствеността и застоя на малкия български град, тя го превърна в черната овца на страната. Вместо да научим за Белене заради опустошително наводнение, заради експлодирал склад за боеприпаси, заради кмет, привърженик на феодализма или по-настоятелни в кражбите си цигани на много от нас им е дошло до гуша от Белене.Даже ни се иска да не бяхме чували за него.

И не, защото го познаваме добре. Даже нищо не знаем за Белене. Не можем да го намерим на картата. Нямаме идея колко хора са останали там или пък с какво се изхранват край брега на Дунава. Обаче

знаем отлично как 3 милиарда лева потънаха някъде край този малък град

Ей така – има ги, няма ги. На тяхно място цъфнаха реактори, които сега отлежават като вино. А около тях колко неща се случиха -да не се впускаме в подробности понеже са много. Това е работа на любимите медии. Все пак от цялата какафония станахме експерти по ядрена енергетика. И не само – взехме да поназнайваме от геополитика и икономика. Един ден всички ще си го пишем в CV-то. Сега няма да го направим понеже е опасно. Има променливи ветрове на тази тема.

И така, де – важно е да се отбележи, че заради проклетото Белене знаем много и за историята.За онази история, която е модерно да мразиш. Също така е и много лесно да забравиш. Научихме за лагерите, за затворниците, за мъченията. Някакви паметни плочи се вдигнаха там по едно време. Къде беше това там май забравихме. По география сме си колективно слаби. Може би е редно да четем повече за тези лагери, за да си съставим някаква по-добра представа. Добре, ама като по телевизора нищо не казват за книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“ как следва да се сетим да я прелистим. Може дори да не я четем – и една документалка по проблема ще стигне. Но с познания по ядрена физика и дипломация не става номерът. Нужен е и малко акъл.

Като се спомена акъл – Белене действително ни научи на много.

Този малък обречен град е цял университет

Не чак толкова престижен като тези на Бойко Борисов, но има своя чар. Когато не ни учи на история или ток и жици, преподава толерантност.Редки са лекциите по предмета понеже Пауло Кортези е гост-преподавателят. Според драгите медии, този човек не може да сбърка – всичко, което прави е само и единствено добро. Ако съмнението в него е грях, представете си какво е да не го харесваш.

Лошото в случая е, че пак на Белене се падна честта да е мястото с проблем. Как така от всичките градчета в България там се изсипаха и концлагери, и АЕЦ-и и католически светци? Нямал е късмет този малък град. За него само се говори и в крайна сметка нищо не се знае. Съдбата е безмилостна на моменти. Ето например, там в Белене съществуват някакви хора. Да сте видели някоя медия или политик да отиде там? Попитали някой тези хорица – ало, искате ли АЕЦ? Концлагерите какво да ги правим – за багер ли са или стават за роден „Аушвиц“? На Кортези каква му е играта, знаете ли? Май никой не ги попита. Горките те. Да живеят на най-лошото място в България и все пак никой да не им обърне внимание.

Жалко за тях. Жалко и за нас. А за Белене мога да говоря само с любов. Защото въпреки всичките ел. централи и лагери, поне знам къде се намира на картата. Признайте, че си е постижение.

Автор: Петър Пенев