Денислав Борисов още от малък знае, че иска да се занимава с журналистика. Да се науча да владея емоциите си бе най-трудната задача, признава лицето на „bTV Новините“.

Завършва едноименната специалност във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ „Св. Климен Охридски“. Кариерният път на Денислав преминава през няколко медии – Би Би Ти, ПРО-БГ, където трупа опит като редактор, репортер, водещ на предаване и новини, както и на делничен и на съботно-неделен сутрешен блок. Денислав Борисов е част от екипа на bTV от 2010 г. За кратко се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на медията. Освен на десетки репортажи, Денислав е автор на филми за рубриката „bTV Репортерите“. През 2015 г. Денислав е избран за лице на сутрешната и обедната емисия новини на bTV.

– Г-н Борисов, с какво Ви спечели журналистиката и защо решихте да я изучавате?
– Журналистиката сама ме намери – още, когато бях 10-11 годишен ми беше интересно да гледам новини. Тогава реших, че искам да стана водещ или репортер, за да бъда винаги на най-интересните места. Това не се промени през годините и, когато дойде моментът и реших да кандидатствам, приеха ме и започнах да уча „Журналистика”.
– Ако се върнете назад във времето, бихте ли направили същия избор – журналистиката?
– Да, защото истински харесвам работата си. Научила ме е на страшно много, запознала ме е с изключително интересни хора, развила ме е като личност и характер. Това е моето призвание.
– Какво от работата като журналист Ви допада най-много?
– Контактът с различни и интересни хора, това винаги да си информиран и в крак с времето. И най-вече – възможността да помагаш, да бъдеш връзката на хората с институциите и да съдействаш за решаването на проблемите им.
– Имаше ли нещо, с което трябваше да се преборите преди да започнете работа в телевизията?
– Почти всичко. Бях срамежлив, трудно говорех пред много хора. Това е работа за уверени хора, а това идва с много четене и познаване на ситуацията.
– Кое беше най-голямото предизвикателство по пътя от репортерстването до стола на водещ на новините?
– Да се науча да бъда спокоен, да владея емоциите си. На жив ефир най-важна е правилната реакция в самия момент, а репортерстването е най-добрият начин да се подготвиш за живото предаване.
– Коя е новината, която сте съобщавали най-трудно?
– Всички новини, свързани с тежки инциденти или криминални престъпления, при които са загинали или пострадали хора. Едва ли това ще се промени.
– Има ли истинско приятелство в телевизионните среди?
– О, да! Създават се много приятелства. Защото телевизията е екипна работа. И сте в нюзрума по 10-12 часа на ден, събота и неделя, на празници. В един момент колегите ти стават семейство. А и това са хора, които мислят на твоята честота, затова не е трудно да станете близки.
– До каква степен Факултетът по журналистика и масова комуникация е помогнал в развитието Ви като журналист?
– ФЖМК прави нещо много важно с младите хора – насочва ги към правилните решения за бъдещето им. Дали искат да се занимават с телевизия, печат, радио. Дали изобщо журналистиката е тяхното нещо. Помага на всеки млад студент да намери мястото си и полага основите за развитието му.
– Кой е споменът от ФЖМК, който никога няма да забравите?
– Много са. Свързани са главно с преподаватели и лекциите при тях. Курсовете на Мария Нейкова, на Здравка Константинова, на проф. Милко Петров. Полезните съвети и знания, които получихме от тях.
– Какво от времето в университета Ви липсва най-много?
– Безгрижието.
– Коя е учебната дисциплина, която не харесвахте?
– Статистика. Зле съм с математиката и просто ми беше много трудна дисциплина.
– Когато сте били в университета, все още не са били навлезли смартфоните, с какво запълвахте времето в скучните лекции?
– Колкото и да е невероятно, аз не се разсейвах по време на лекции. Напротив – пишех отговорно и понеже почеркът ми е четлив, после цялата група копираше лекциите ми и учеше от тях.
– Кой преподавателски “бисер” е останал завинаги в съзнанието ви?
– Няма да цитирам имена, но една преподавателка дълго време ме наричаше Бранимир, преди да запомни истинското ми име.
– Кое е качеството, което най-много Ви е помогнало в журналистическата професия?
– Упоритостта. И всеотдайността. Трудолюбив и изпълнителен съм.
– Спомняте ли си първия път, когато ви разпознаха на улицата?
– Не, честно казано. Защото хората досега винаги са били много мили. Но може би, ако срещна негативно отношение, ще го запомня.
– Ако не бяхте журналист, щяхте да сте?
– Волейболист. Защото играя от малък. Или готвач, защото сега това е, което харесвам да правя.
– Какво обичате да правите в свободното си време? Имате ли хоби?
– Спортувам много. Слушам много музика и гледам филми. Обичам и преходите в планината, както и пътуването по непознати места.
– Коя е книгата, която бихте препоръчали?
– Автобиографията на Андре Агаси.
– За какво се сещате, когато чуете думата “телевизия”?
– Работа, работа и пак работа. Шегувам се – за моя прозорец към света като дете, който сега е моето призвание.
– А кое е нещото, за което искате хората да се сещат, когато чуят думата “телевизия”?
– Да гледат на телевизията като приятел. Защото всичко, което правим, го правим за зрителите.

Автори: Георги Генов, Ивета Василева и Николай Беремлийски