На 30 май във ВТУ проф. Михаел Бар-Зоар изнесе лекция в памет на Петър Христов на тема „Спасяването на българската еврейска общност от депортиране към нацистките лагери по време на ВСВ“. Ректорът на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов представи проф. Бар-Зоар и разказа как с Христов, който беше член на Съвета на настоятелите на търновската Алма матер, е трябвало да уточнят датата на лекцията в деня, в който беше убит. Спомените на двамата професори за търновския бизнесмен са наситени с тъга – това не е лекция, а канонизация на жертвата.

И продължение на реквиема, който журналистите започнаха да пишат преди 5 месеца. Ако българинът е слушал доверчиво думите им в началото на януари, то сега съвсем спокойно може да се обърка, че Петър Христов сам е спасявал малки еврейчета.

На 8 януари това публично убийство се превърна в топ новина в bTV и Нова телевизия. Така водещата тема за Българското председателство на Съвета на ЕС беше обогатена с темата за сигурността в държавата, но пречупена през призмата на трагедията. Журналистите се втурнаха в търсене на противоречивия Петър Христов, а българинът за пореден път стана свидетел на това

как не бива да се прави телевизионна журналистика

От невнимателния зрител това може да бъде разчетено като заявка за подбор на различни гледни точки. Гледната точка обаче беше една. И то съвсем не тази на гражданите на Велико Търново, с които журналистите спекулираха непрекъснато. Надделя мнението на приятели на жертвата, които правят генерални заключения за политиката и бизнеса в страна. Ала тъй като темата беше противоречива, миналото на Христов – също, в телевизионните студия бяха канени да коментират още адвокати, политици и експерти, без всякакви правомощия да говорят за национална сигурност. А журналисти канеха колеги журналисти,които в ролята си на лидери на мнение, да разплетат мрежата от противоречия.

На 9 януари в студиото на „Тази сутрин“ Антон Хекимян потърси отговора на въпроса Кой е Петър Христов? За това му помогна разследващият журналист от bTV Росен Цветков,който трябваше да направи общ преглед на бизнес отношенията на жертвата. След като обобщи информацията за жертвата от архивите на bTV, Цветков си позволи да изкаже мнението, че не бизнесът на Христов е причина за убийството, а участието му в разкриването на конкретно две банди. Информация, която не беше потвърдена от компетентните органи.  От този момент разговорът премина изцяло в словоизлияния, подклаждани от въпросите на Хекимян. Цветков тръгна от „Наглите“, в чието залавяне, доколкото той знае, Петър Христов е участвал, премина през „Килърите“ и стигна до заключението, че убийството е провокация към властта. Но това бяха няколко от хипотезите му. Другата му теория беше свързана с Европредседателството. В тази връзка,

въпреки нежеланието си да се превръща в лош пророк, предрече, че следващите седмици ще има още подобни събития

След разминаванията в мнението на разследващия журналист продължи Мариана Трифонова с репортаж за противоречията в мненията на местните. Такива обаче липсват в материала, твърде озадачаващо за зрителя. Журналистката разговаря с ректора на ВТУ проф. д-р. Христо Бонджолов и управителя на дома за възрастни хора Зорница Радловска, които навярно никога на са били по-единодушни. Би било странно да е другояче, имайки предвид, че жертвата е бил основният дарител и на университета, и на старческия дом. Ректорът успя да припомни набързо стария български филм „Най-добрият човек, когото познавам“, а пък Радловка не пропуска да изрази дълбоките си съболезнования към близките.

След тези думи, представени като мнения на местните и последвалото интервю с Владислав Карамфилов, по известен като Влади Въргала, разнопосочните хипотези на Росен Цветков изглеждат почти безобидни. Притеснен, че се подменя същността на Петър Христов, Карамфилов отговаря дълго на въпросите на Хекимян за това какъв приятел е бил убитият. Общото внушение обаче е ясно – загубата е за цяла България.

Същата сутрин, но в „Здравей,България“ по Нова телевизия темата е убийството в контекста на Европредседателството, а големият въпрос е Кой уби Петър Христов? Отново въпрос без отговор. Виктор Николаев разговаря с Анна Зарковa, представена като колега журналист, и Тихомир Безлов – анализатор и експерт по водещата тема.Вторият всъщност е главен експерт в „Програма Сигурност“  в Центърa за изследване на демокрацията, което го прави подходящ гост по темата, стига Николаев да беше задал правилните въпроси. Това обаче не се случи и докато Анна Заркова от в. „Труд“ говореше за жертвата Пешо Айряна по принцип, Безлов мина с краткото – противоречива личност.

Интервюто беше прекъснато от репортаж с Влади Въргала, който тази сутрин, изглежда, е телевизионна звезда. Ако зрителят е гледал вече интервюто с Антон Хекимян, тук може да разбере само още нещо – допуснато е да бъде елиминиран човек, който се грижи за националната сигурност. А

лично за Въргала това е и човек, на когото би дал бъбрека си

Добре, че е това пояснение, че да се намеси въпроса за сигурността дори и косвено.

Последвалият въпрос на Николаев: Това убийство какво е? би изглеждал напълно ненужен без последвалото обръщение на Анна Заркова. Сякаш чакаща знак, тя заяви: „Излагаме се като европредседатели и затова аз ви предлагам да се съгласим с тия версии на полицията и на хора, които са благодарни на бизнесмена Христов, и да кажем, че това убийство не е мафиотско, а е битово“. И тъй като Виктор Николаев не намери причина да я прекъсне, тя направо премина към фактите за миналото на жертвата, които е изровила в архива на в. „Труд“. Без необходимото уточнение, че това не са самите факти, а техни интерпретации.

Ако в „Тази сутрин“ Антон Хекимян,контролираше разговора в незадоволителна посока, то в „Здравей, България“ Виктор Николаев остави гостите си на словоизлияния. Думите на Анна Заркова останаха незабелязани, въпреки че трябваше да поставят много важен въпрос на медийното поле.

Защо публичните фигури не носят отговорност за словото си?

Българинът помни скандала с Валери Симеонов в същото студио и последвалата медийна реакция. И се чуди правят ли в Нова телевизия изключение за колегите журналисти. Защото политик да заплашва журналист в национален ефир е също толкова озадачаващо, колкото и журналист да приканва към масово премълчаване в национален ефир. А дали това ще се случи зависи изцяло от качеството на журналистите. И тези, които водят сутрешните блокове, и тези, които гостуват в тях.

Така за два дни зрителят разбра само, че Петър Христов е противоречива личност.Предвид обстоятелствата и за да избегна поредно неразбиране, ще парафразирам в противоречива жертва. Никой не каза на аудиторията обаче кога една жертва става противоречива?! Това се случва, когато журналисти, канят колегите си да говорят с данни от медийните архиви.

Не с факти, а с интерпретации

Случва се още, когато журналистите представят едно и също мнение многократно, когато превръщат адвокати, политици и експерти по нещо си в лидери на мнение по въпроси, които не разбират, когато сами си противоречат. И в последствие тази жертва се превръща в призив, в икона на светец, в спасител на еврейски дечица.

И макар масовият зрител да запомни този модел невъзвратимо, той вероятно не съвпада с мнението на местните. Него така и не чухме. То беше сведено до милите думите на ректора на ВТУ. И краткото: Не е спирал да прави дарения.

Автор: Огнян Цветков