Който върви напред в знание, а изостава в нравственост, се придвижва по-скоро назад, отколкото напред
Аристотел
Обогатяване на знанията или богатство на човешкия морал? По този въпрос разсъждава Аристотел и на него търси безброй отговори. „Бащата на науката“ не спира да се пита за всяка житейска тема, защото търси логичното обяснение на философията на живота и мястото й между етичните стойности и умствените способности.
А как бихме си отговорили ние на този въпрос – знание или нравственост!? Знанието само по себе си е голямо богатство, но то е едн онищожно качество, една песъчинка от пясъка, една капка от морето, когато не е придружено от нравствените качества. Защо ли? Защото учението развива нашия ум, а етичните норми влияят на душевното ни състояние. Ето защо, едното без другото не може да съществува. Всъщност би могло, но това би бил един недостоен и непълноценен живот.
Нека се замислим, колко хора от заобикалящия ни свят се гордеят и възвисяват с богатство на знанията, но познават ли те човешките ценности или са унесени в търсенето на верния отговор на поредната задача, отделят ли време те да изучават човешкия, житейския смисъл на нещата или не отлепят поглед от поставената им задача? Е, дали те са щастливи?
Вероятно не, защото хранят само съзнанието, но не и сърцето си
А защо имаме нужда от душевна храна? Защото тя ни откъсва от сивото ежедневие, разтупква сърцето ни, осмисля живота ни, променя нашето емоционално състояние, извисява ни в света на Абсолюта…напомня ни, че преди всичко сме хора…
Да, но не можем да разчитаме само на нравствения баланс, трябва да търсим и пътя към върха на умственото развитие, като не забравяме да бъдем хора, като не се унасяме в безсмислено и безсъбитийно съществуване. Защото у всеки човек е заложена известна степен човечност, интелигентност,душевност, сърдечност, възприемчивост, но от самите нас зависи как и кое ще развием у себе си. Ние самите извайваме характера си, индивидуалността си,личността си, ние самите избираме дали да се движим напред, или назад, дали да поемем по трудния път или по лесния,
дали да живеем пълноценно, или просто да се отпуснем по течението
Да, както е доказал Аристотел, един човешки ум може да разсъждава по толкова много въпроси, може да изследва морала си по толкова различни начини, че трябва само да поиска и би могъл да извърши чудеса. Да, защото смисълът на живота е в това – да изследваш, да търсиш, да питаш, да се обогатяваш, да се луташ и да успяваш.

Е да, не е лесно, не е никак елементарно да трупаш много знания и едновременно с това да владееш най-великото човешко качество-изкуството да бъдеш нравствено богат, философията да успееш, заради собствените си качества, но ние – хората, можем да се справим…въпросът е да го желаем и да повярваме, че го можем…
Нали? Можем да вървим напред, но не само с гордо извисена нравственост, а и с високо вдигната умствена потребност. Как ли Възможно е, стига да го поискаме и стига да се борим. И ще се убедим, че заложеното в психиката на човека е толкова голямо богатство и толкова безгранична способност, че няма нещо, което да не е възможно. Е, хайде тогава напред и нагоре… и нравствено, и умствено…
Автор: Ангелина Грозева